Десио оправи един от накитите си и остави огледалото в ръцете на слуга, който почтително го прибра в кадифения калъф.
— Колко мъже каза, че е взел Джиро?
— Дванайсет.
— Тогава нареди да пратят двайсет войници на пристана. Твърде горещо е за голяма тълпа и не виждам нужда от голяма показност.
Обедната слънчева светлина грееше по сивите греди на кея и блестеше отразена в лъскавата парадна броня на почетната гвардия. Чувствителен към светлината, Десио примижа над водата към приближаващата се баржа на Анасати. Съдът не беше достатъчно внушителен, за да издава официална визита на добра воля. Беше малък, украсен само с боя, и основната му служба беше да носи съобщения по река Гагаджин. Само че това му пътуване не беше за депеши. Между редиците на почетната гвардия на Джиро Десио видя грамаден дървен товарен кафез.
Любопитството му се изостри. Весларите подкараха баржата към брега, а Десио нареди на Ириланди да строи воините да застанат мирно.
Съдът на Анасати се чукна леко в ръба на кея. Роби на носа и кърмата скочиха на брега, за да вържат въжета. А от кафеза се чу странно глухо ръмжене. Там явно бе затворено някакво зло животно. Десио, запален ентусиаст по Имперските игри, които включваха битки на зверове и воини, изпъна врат да види по-добре, но сръгването на Инкомо му напомни за полагащото се благоприличие.
На кея вече слизаха войници в червено-жълтата броня на Анасати. Сред тях, облечен в кадифен халат, обшит с речни перли, слезе Джиро и поздрави домакина си с изящен поклон. Беше малко по-голям от Десио, определено по-спокоен и спазваше стриктно формите на протокола.
— Добре ли си, лорд Десио?
— Добре съм, Джиро от Анасати. — Присвил очи, Десио отвърна с полагащия се въпрос: — Баща ти добре ли е?
— Много добре, милорд. — Този път от големия кафез изригна по-силно и по-свирепо ръмжене. По устните на Джиро пробяга й надменна усмивка и той си пое дъх, за да продължи отегчителния формален ритуал с поздравленията.
Но Десио изгуби търпение и решен да разбере що за звяр карат в кафеза, избълва припряно:
— Щастлив съм да заявя, че всички във фамилията ми също са добре.
Освободен от протокола, Джиро погледна доволно Инкомо, който излъчваше силно раздразнение, но в този момент беше безсилен да се намеси.
— Благодаря — каза синът на Анасати. — Милорд Десио е така добър да приеме нечакан гост. Извинявам се за грубостта си, но случайно се озовах във вашия район и ми се стори, че ще е полезно да поговорим.
Нещо задраска с нокти по дъските на кафеза и робите на баржата се размърдаха притеснено. Десио запристъпва от крак на крак: дошъл беше моментът или да покани госта си вътре за освежителни, или да го отпрати веднага. Раздразнението му, че трябва да почете сина на свой враг, се бореше с любопитството му.
Докато Десио се колебаеше, Джиро пое инициативата.
— Милорд, нямах намерение да злоупотребявам с гостоприемството ти. Карам същества, които не обичат движението на баржата. Добре е за мен, а още по-добре за тях, ако можем да поговорим тук.
Лицето на Десио го засърбя от избилата пот. Джиро може би можеше да мине и без студена напитка, но Господарят на Минванаби предпочиташе да не се мъчи. Махна великодушно на госта си и на цялата почетна гвардия на Анасати.
— Влез и да седнем някъде, където няма да ни се налага да говорим припряно. — И когато гостът му погледна загрижено към кафеза, добави: — Ще наредя на слуги да преместят зверовете ти на сянка, за да не страдат.
Джиро се поколеба. Изправен пред избора или да откаже учтивата покана на по-високопоставен, или да признае опасението си от гостоприемството на враг, което щеше да му донесе срам, той опипа колана си от лъскави раковини и заяви:
— Милорд е щедър, но зверовете, които превозвам, са твърде зли, ако се оставят в ръцете на непознати. Не бих рискувал някой от слугите в домакинството ти да пострада.
В очите на Десио се появи странна светлина.
— Тогава ги свалете. Ще ми е интересно да ги видя.
Джиро се поклони, обърна се и нареди на един слуга:
— Вържи кучетата и ги доведи. И ако цениш честта си, внимавай някой нещастен слуга Минванаби да не стои прекалено близо и да пострада.
При думите му слугата пребледня. Десио го забеляза и дланите му се изпотиха от възбуда. А когато Ириланди строи почетната гвардия на Минванаби за церемониалния марш до къщата, не можа да се сдържи и погледна назад. На баржата слугата с пребледняло лице нахлузи на ръцете си тежки ръкавици. След това стисна две дебели плетени каишки и даде знак на робите, а те колебливо издърпаха покривалото от клетката. Свиреп лай и ръмжене отвърнаха на смъкването на плата и робите отскочиха уплашено назад. Слугата вдигна до устните си костена свирка, изсвири една-единствена нота и през отвора се показаха две муцуни, последвани от раздалечени скосени очи и изпънати назад остри уши. Две настръхнали псета вдигнаха предните си лапи на дъските на клетката. Робите боязливо се отдръпнаха, а воините от почетната гвардия на Анасати неволно посегнаха към оръжията си.
