Разузнаването на Аракаси беше донесло, че пролетните добиви на Кеда стоят в зърнохранилищата по фермите им нагоре по течението в очакване на вест, че има наличен пристанищен склад. Започнеше ли пролетното пълноводие, зърното трябваше да е подръка за превозване надолу по реката до пазарите в Свещения град, Сулан-Ку и Джамар. Сухите зими в низините на Келеуан бяха единственият сезон, когато пътуването по Гагаджин — главния търговски път в империята — беше ограничено. Докато по-малките съдове можеха да преодолеят плитчините през зимата, баржите с по-дълбоко газене, тежко натоварени със стока, не можеха да преминат пясъчните наноси между Сулан-Ку и Джамар. Само когато пролетните снегове започнеха да се топят от планините Висока стена и вдигаха водното ниво, тежкият товар можеше да премине. Мара се беше опитала да заеме и кейовото пространство при Кентосани, Свещения град, но не беше успяла заради един имперски едикт — никой не можеше да наема складове на продължителен договор заради възможността да се окажат нужни на империята.
Въпреки този неуспех Мара беше вдигнала бариера за противниковата търговия, но така, че да няма никакъв акт на открита заплаха. Това, че лорд Кеда беше изпратил Първия си съветник като преговарящ в друг дом, доказваше, че импулсивният й ход е засегнал слабо място. Дилемата, свързана със зърнената безизходица, беше критичен въпрос, който трябваше да се реши спешно.
Мара изигра изумление.
— Е, добре. След като съветниците ми не са се изразили ясно, нека аз да поставя условията. — Помълча, все едно че броеше на пръсти, след което заяви: — Ще ви дадем пълни права за ползване на нашите складове в Силмани, без ограничение, от този ден до деня след като добивите ви отплават на юг. И също така достъп до складове във всички ваши пазарни градове на юг, отново без ограничение, докато продадете добивите си от тази година, но не по-дълго от първия ден на лятото.
Първият съветник на Кеда седеше неподвижен и безизразен, но поведението му издаваше алчност, докато изчакваше да чуе цената.
Мара почти съжали, че ще го разочарова.
— В замяна вашият господар трябва да ми даде обещанието си за един глас в Съвета, който да пусне така, както аз поискам, безрезервно и без възражение.
В нарушение на протокола Първият съветник на Кеда избухна:
— Невъзможно!
Мара отвърна с мълчание, а Накоя заяви:
— Първи съветник! Забравяш се!
Засрамен, Хантиго се изчерви и се помъчи да възвърне самообладанието си.
— Моля Господарката на Акома за прошка. — След това присви хладно очи. — Но все пак няма да е лоялно спрямо господаря ми, ако отвърна на това искане по какъвто и да било друг начин, освен с „не“.
Усетила, че Люджан едва потиска усмивката си и че Аракаси я наблюдава с одобрение от мястото си в дъното на залата, Мара изигра ролята си съвършено.
— Това е цената ни.
Чиновниците и търговските агенти посърнаха, а червенината се изцеди от лицето на Хантиго и ръцете му затрепериха.
— Твърде много искаш, лейди.
— Можете да наемете фургони и да закарате по суша зърното до южните пазари — прошепна един от покрусените посредници.
Хантиго го погледна навъсено и отвърна през зъби:
— Ако това беше осъществимо, нямаше изобщо да идвам тук. Няма време. Дори фургоните ни да тръгнат в този час, зърното ще пристигне твърде късно, за да хване пазарите в разгара им. Ще сме принудени да приемем каквато цена ни предложат изкупвачите. — Обърна се към Мара с изопнато в безизразна маска лице и заключи: — Честта на Кеда няма цена.
Но Аракаси беше разкрил, че тази година Господарят на Кеда е изключително затруднен. Ако гордостта беше първостепенна за него, можеше да продаде зърното на загуба и да изчака една година, за да компенсира. Все пак Мара усещаше, че ще е опасно да го принуждава към такъв ход. Можеше дори да си спечели враждебността му. Усмихна се и очите й сякаш заизлъчваха топлина.
— Първи съветнико, погрешно ме разбираш. Нямам никакво намерение да проявявам неуважение към Андеро от Кеда. Позволи ми да се закълна пред тези свидетели, че ще помоля твоя господар да ме подкрепи само по въпрос, който е значим за дома Акома. Освен това ще обещая, че няма да бъде поискан глас, който може да се отрази неблагоприятно на честта на дома Кеда. Никакво мое искане няма да бъде свързано с военна помощ за Акома или с атака срещу трета страна, или какъвто и да било друг акт, който би изложил на риск имуществото или богатството на Кеда. Стремя се единствено да осигуря гаранции за блокиране на всякакви бъдещи опити да бъда поставена в неизгодно положение във Висшия съвет. Кеда, разбира се, помнят трудностите, наложени над дома ми от имперския призив да пратя военна помощ на границата?
