— Не тук — промълви, докато привидно оглеждаше градинката. — Добре си се справил, Джикан.
Кевин остана озадачен от мълчанието на господарката си, докато Аракаси не кимна леко към надвисналите тераси на дома от другата страна на улицата. Там в сенките можеше да дебнат наблюдатели и мидкемиецът със закъснение си спомни, че в този свят сред шпионите се срещат индивиди с изключително остро зрение, обучени да четат по устните. Смирен, той се задържа на полагащата се една стъпка след господарката си, докато тя влизаше в къщата.
Коридорът миришеше на намазано с восък дърво, на подправки и на стари стенни пана. Мебелите бяха грижливо излъскани от поколения слуги. Резиденцията в Кентосани беше по-стара от къщата на имението край Сулан-Ку. Повечето паравани откъм уличната страна бяха с пъстра коприна, но вътрешната стена отваряше гледка към централен двор, изпъстрен със зелени петна от сянката на стари дървета. Тесни стълбища с парапети, изваяни с митични зверове и огладени от ръце, облягали се на тях, водеха нагоре към таванските помещения. Сградата като че ли бе някогашно военно укрепление — Стените на неземното ниво бяха от камък, а горните три етажа — дървени рамки и платнени стени. Кевин я оглеждаше удивено, защото не беше виждал сграда подобна на тази и от двете страни на разлома. Макар и малка в сравнение с къщата на имението, градската къща на Мара беше голяма като странноприемница в Кралството. Масивните греди и каменните зидове бяха хитроумно конструирани и създаваха впечатление за лекота и въздушност.
Тераси, отрупани със саксии с цветя, предлагаха изглед към вътрешната градина с нейните езерца с рибки и фонтани.
— Да, наистина е красиво — промърмори Кевин.
Мушване отзад му напомни за положението му. Той се обърна, погледна надолу и видя сприхавата изгърбена Накоя, която го ръчкаше с бастуна си.
— Господарката те вика за баня, варварино.
Едва сега Кевин забеляза, че неземният етаж изведнъж е опустял. Слугите бързаха нагоре по стъпалата. Не видя Аракаси между тях.
Мушнаха го отново, този път на място, където доста болеше, и той промърмори:
— Добре, бабенце, отивам. — Усмихна й се нагло и забърза.
Мара вече беше в покоите си и няколко слугини я разсъбличаха. Двама слуги изсипаха големи керамични съдове, пълни с вряла вода, в дървена вана. Щом Мара се изправи гола и слугинята й прибра с игли косата й, Кевин пристъпи и опита с пръст температурата на водата, за да е сигурен, че ще й е приятно. Кимна и слугите излязоха.
Мара освободи и слугините, качи се на малкото стъпало и изящно се потопи във ваната. Отпусна се в успокояващата топлина и притвори очи, а Кевин започна да сапунисва лицето й.
— Чудесно е — промълви тя.
Но угриженото изражение не слезе от лицето й.
— Какво каза Аракаси? — попита Кевин, докато нежно миеше лицето на любимата си. Отпусна длани на раменете й, щом тя се наведе, за да изплакне пяната.
Мара въздъхна и издуха капчиците вода от носа си.
— Свикана е среща на клана за този следобед. Някой се е погрижил съобщението така и да не стигне до мен. Някъде тази вечер пратеник ще дойде да се извини, на връщане от имението ми, сигурна съм.
Кевин продължи с миенето. Пръстите му размачкаха тила й, но тя не простена от удоволствие. Кевин допусна, че мисли за гостуването на Джиро от Анасати, когато я беше предупредил, че фракции от клана Хадама са притеснени от внезапното издигане на Акома. Мирният договор с Цубар след победата можеше само да е разпалил съществуващите ревности. И още по-лошо: непосредствено преди заминаването им за Свещения град шпионите на Аракаси бяха съобщили, че младият Джиро е посетил лорд Десио.
Това пропуснато съобщение можеше да е свързано и с едното, и с другото събитие. Политическите игри на Келеуан бяха безкрайни и гибелно опасни. Кевин обаче нямаше желание да се занимава с цуранските интриги. Притисна леко Мара напред и започна да мие гърба й.
— Милейди, пропуснатите съобщения и клановите съперничества ще са налице и след банята ти. Освен ако не искаш да се изправиш пред хората си с прахта от пътя?
Думите му предизвикаха възмутения й смях.
— Звяр такъв! Определено не съм по-мръсна от теб! Ти вървя по целия път на открито.
Кевин шеговито прокара пръст по бузата си и го вдигна пред очите си, уж че го оглежда.
— Хмм. Да, май наистина съм по-мургав, отколкото бях на тръгване.
— Значи и ти ще трябва да се окъпеш.
Кевин се огледа с престорено разочарование.
— Не виждам наблизо слуги да ми изтъркат гърба, милейди.
Мара грабна една гъба и го плесна с нея по лицето.
— Влизай тука, глупчо.
Кевин се ухили, пусна сапуна, смъкна халата си и влезе във ваната. Настани се зад Мара и я сгуши до себе си, пръстите му зашариха по тялото й. Кожата й потръпна под ласката му и тя прошепна:
— Нали щеше да се къпеш?
Ръцете му се пъхнаха под водата и продължиха да опипват.
— Някой да е казал, че едното пречи на другото?
Тя се извърна в ръцете му и го целуна. Скоро тревогите за кланови съперничества бяха забравени и Мара се изгуби в насладите на любовта му.
