Акома влязоха в Свещения град като патрул, преминаващ вражеска граница. От високите складове край реката до широките булеварди между дворовете на благородните имения Кентосани беше разкрасен като невяста преди сватбата й. Прясно боядисани стени, цветни гирлянди и ярки знаменца превръщаха всяка улица в радостна гледка. По-стар от Сулан-Ку и отразил напластените столетия на вкусове и архитектура, градът беше най-впечатляващият в империята. Строги многоетажни сгради се редуваха с други, по-ниски, с ярко боядисани балкони; стълбове с красиви лампи от изкусно резбовано дърво и керамика се издигаха над сандъчета с цветя от двете страни на булевардите. Накъдето и да погледнеше, Кевин се изумяваше от контраста между красота и сурова грозота. Миризмата на храмов тамян се смесваше с мръсната воня на речна тиня. Окаяни просяци, получили разрешение от Имперската управа, седяха в редици, оголили рани и отрязани крайници пред очите на минаващите тълпи, като мнозина опираха голите си гърбове в стенописи, нарисувани от велики майстори. Мръсни улични хлапета викаха и се блъскаха да зърнат Господарката, но охраната на Мара ги задържаше назад с щитове и дръжки на копия. Градски матрони, понесли кошове на кобилици, се кикотеха и сочеха грамадния варварски роб, който се извисяваше над останалите от свитата й и чиято златисточервена коса привличаше възхитени погледи.
Групичките търговци, процесиите на жреци с халати с качулки и пояси от мъниста, окичени с реликви, пробягващите домашни куриери и градски стражи в блестящото имперско бяло придаваха атмосфера на оживено и процъфтяващо благополучие. Но Кевин беше войник в достатъчна степен, за да забележи бдителните очи на хора, задържали се в тъмните ъгли. Независимо дали бяха шпиони, осведомители или търговци на слухове, които продаваха новини срещу монети от раковини, охраната на Акома не рискуваше: бдителни съгледвачи проверяваха всеки вход и уличка, покрай която минаваха, а Люджан държеше войниците си готови да отбият атака и при най-малкия намек за заплаха. Имперският мир гарантираше наказание за всеки, който го наруши, но не даваше гаранции за непредпазливия.
Все пак, въпреки подмолната интрига, преминаването през търговския квартал беше забележително преживяване. Само един член на свитата на Акома оставаше неизменно безразличен към пищните гледки. Принуден да се вози на носилка като придворен, Кейоке бе равнодушен като изваяна от камък статуя.
Кортежът на Мара излезе на храмовия площад, гигантски квадрат, заобиколен от двайсет огромни сгради, издигнати във възхвала на цуранските богове и като дом за жреците на ордените им. Инкрустирани с раковини арки проблясваха на слънчевата светлина, откроени на фона на лъскави покривни плочи, скъп мрамор и колони от малахит и оникс. В центъра на площада гореше голяма клада, обкръжена от гърнета с димящ тамян и олтари, отрупани със свещени дарове. Кевин бе раздвоен между жаждата да гледа всички тези великолепия на една древна и чужда култура и да внимава как стъпва по изтритата и опасно неравна улична настилка.
Градската къща на Мара беше разположена встрани, в един тих жилищен двор, засенчен от разцъфтелите от двете страни на булеварда дървета. Фасадата се издигаше зад облицована с плочи стена, над която се показваше многопластовият й покрив, украсен на всеки фронтон с изваяни птици шатра. Широките извити дървени портали на входа бяха засенчени от асми с пурпурни лози, които растяха на рамки, изваяни от хиляди морски раковини. Замисълът целеше да впечатли. Като много други стари фамилии, Акома притежаваха жилища удобно близо до центъра на Кентосани и залите на имперската резиденция. Години можеше да минат между две посещения, но великолепните многовековни къщи винаги се поддържаха заради възможността да се наложи да се отседне в града за няколко дни или седмици. Всяка фамилия във Висшия съвет разполагаше с малък апартамент в Имперския дворец, но заради удобството и предимствата на личната прислуга, повечето владетели предпочитаха свободата и широкото пространство на не толкова формалното настаняване извън вътрешния град.
Пред външната врата на градската къща на Акома ги очакваше Джикан, придружен от слуга в ливреята на дома. Щом свитата на Мара спря пред входа, хадонрата се поклони.
— Всичко е в готовност за пристигането ти, господарке. — Даде знак и крилата на портата се отвориха широко.
Носачите внесоха господарката в двора и след като Джикан и помощникът му тръгнаха след нея, Кевин с изненада осъзна, че слугата е Аракаси. Под прикритието на лозите и заглушен от стъпките, на маршируващите войници, докато почетната гвардия се точеше през входа, Главният шпионин се наведе към носилката на Мара.
Само Кевин беше достатъчно близо, за да забележи краткия им разговор. След секунди цялата свита вече беше в двора и слугите затвориха и залостиха портите. Кевин предложи на Мара ръката си и забеляза, докато й помагаше да слезе, че полага усилие да не се намръщи.
— Какво става? — попита той. — Лоша вест ли донесе Аракаси?
Мара го изгледа предупредително.
