Челото на Мара се намръщи под церемониалния грим и тя му изсъска неодобрително:
— Не знам какво е въжеиграч, но звучи като обида. Иди и застани с охраната на Люджан, докато не ми потрябваш.
Кевин сгъна воала на ръката си и се отдръпна нагоре по стълбището. Щом застана сред воините на Акома, дискретно започна да наблюдава хода на събранието. Господарят на Чековара го откри с не особено ангажиращи теми: списък на предстоящи бракосъчетания, годежи и раждания и още по-дълъг списък от похвални паметни слова. Малцина от покойниците бяха починали от старост или болест. Фразата „паднал доблестно в битка“ се повтаряше често. Кевин беше изумен от великолепната акустика в залата — всичко се чуваше ясно до най-високите галерии.
— Тази птица калей на подиума е искрена колкото релли — промърмори той на Люджан.
Нито мускул не трепна по, лицето на Бойния водач, но бръчиците около очите му издадоха, че едва потиска кикота си.
Примирен, че няма да измъкне нищо от него, Кевин се премести — при носачите. Робите цурани не се оказаха по-добри, но поне го слушаха, щом заговореше, макар и да изглеждаха объркани. Все пак всякаква реакция беше по-добра от липсата на каквато и да било реакция у Кевин. После нещо странно привлече вниманието му. Забързаните из огромната зала хора като че ли не забелязваха многобройните стенописи, красящи стените, освен един, изображение на някакъв определено невзрачен мъж.
Също като другите, и този стенопис беше древен, но наскоро подновен, и всеки, който минеше покрай него, посягаше и го докосваше, често пъти механично. Кевин сръга роба до себе си и попита:
— Защо го правят това?
Робът се смути.
— Кое? — Шепнеше уплашено, сякаш само преговарянето със сигурност щеше да му донесе мигновена гибел.
— Защо пипат онзи портрет там? — Кевин посочи.
— Това е древен Господар. Бил е Слуга на Империята. Носи добър късмет, ако го пипнеш.
И млъкна, сякаш това загадъчно пояснение казваше всичко. Кевин отвори уста да поиска обяснение, но предупредителният поглед на Люджан го накара да замълчи и той отново се обърна да проследи хода на събранието.
Не се водеше никакъв сериозен политически дебат, поне доколкото можеше да разбере. След като фамилните съобщения приключиха, робите тръгнаха по пътеките с освежителни напитки и плодове, а лордовете почнаха да стават от столовете си, за да поговорят с Чековара или с други от клана. Мнозина се стекоха около стола на Мара и всички изглеждаха сърдечни, ако не и приятелски настроени. Кевин изчака за втори призив за ред или някакво делово изявление, но не се случи нищо такова. Щом следобедната светлина над купола на залата помръкна, лорд Чековара вдигна служебния си жезъл, удари с него по пода и заяви високо:
— Събранието на клан Хадама приключи.
Един по един, според ранга, по-низшите лордове му се поклониха, преди да си тръгнат.
— Много нелепо събиране — подхвърли Кевин.
В този момент един войник от почетната гвардия на Мара го изгледа строго — казваше му да мълчи. Кевин му отвърна с обичайната си нагла усмивка, но изведнъж се сепна: това беше Аракаси, с церемониална броня, и изглеждаше от глава до пети безупречен воин. Имаше съвършена военна осанка, толкова безукорна, че мидкемиецът не беше забелязал присъствието му досега. Обзет от още по-голямо любопитство да разбере защо е нужно присъствието на Главния шпионин, Кевин запристъпва нервно от крак на крак, докато Мара не му махна да се върне и да й сложи воала.
Имперският квартал на Кентосани сияеше меко златист на фона на тъмнеещото небе. След като почетната гвардия се строи, за да ескортира Мара до градската й къща, Аракаси тръгна до Кевин. Вече достатъчно благоразумен, за да не го нарича по име, мидкемиецът каза само:
— Беше ли постигнато нещо важно?
Аракаси крачеше с ръка на меча, способен и гибелно опасен на външност воин, макар да не беше тайна, че не го бива с меча.
— Много.
Подразнен от този толкова кратък отговор, Кевин настоя:
— Например?
Аракаси не отвърна нищо, докато не завиха на няколко ъгъла и не излязоха през портите на имперския район, а и тогава обясни съвсем тихо:
— Хората от клана На лейди Мара ясно показаха, че тя може да разчита на разумна подкрепа… стига съюзите й да не подлагат други домове на риск. Ако враговете й създадат неприятност, ще трябва да се позове на клановата чест, за да получи помощ, а резултатът от такъв призив не би могъл по никакъв начин да бъде гарантиран.
Объркването на мидкемиеца беше явно.
— Клановата чест — повтори Аракаси. — Варвари такива. — Фразата не прозвуча обвинително! Началникът на шпионите обясни: — За да привлече хората от клана си във война, лейди Мара трябва да убеди всеки Господар, от най-могъщия до най-дребния, че противопоставянето на нейния дом е оскърбление не само за Акома, но и за целия клан Хадама.
