Мара се беше опитала да му обясни клановите отношения. След дълъг и обезсърчителен разговор Кевин успя съвсем смътно да схване как са свързани всички тези благородници. Доколкото разбираше, някъде назад в тъмните дълбини на историята тези хора бяха имали предци, които са били братовчеди. Обвързани с обичаи, които според него бяха заплетени във възел от противоречия, те се придържаха към нещо, което според мидкемийската логика представляваше остаряла представа за родственост, която може да е била от значение в някой по-ранен век, но сега изглеждаше предимно церемониална. И все пак, когато Кевин изрази това свое заключение, Мара настоя, че клановата вярност не е илюзия. При подходящата мотивация тези отделни фракции бяха готови да се обединят и да загинат в кървава битка, защитавайки своя уклончив кодекс на идентичност. Тъкмо важността на тези връзки беше Великата игра, защото бъдеше ли призована клановата чест, никой дом не можеше да пренебрегне кръвните връзки и след това да опази достойнството си.
След като подминаха входната платформа и барабанчиците, Кевин успя да обхване с поглед цялата зала. Самата й огромност го накара да се почувства нищожен. На един подиум, малко по-високо от кръга столове на централното ниво на залата, мъж с пищен халат и с внушителен шлем със зелени и жълти пера кимна на носачите на Мара да поставят носилката й на пода. Почетната й охрана се оттегли, за да заеме позиция над и зад концентричен кръг седалки, всечен в най-ниската редица галерии, и щракването на пръстите й го призова да й помогне да стане. Господарката се подпря на ръката му и мидкемиецът я поведе натам, където му посочи: надолу по ниско стълбище до боядисан в зелено стол, резбован със символа на дома, птиците шатра, в достатъчно голяма ложа, за да могат всички съветници и офицери на Мара да са до нея в случай, че се окажат нужни. Кевин държеше очите си сведени в полагащата се цуранска поза на покорство — тук трябваше да спазват правилата на протокола, колкото и противни да бяха на убежденията му. Цели пет хиляди души можеха да се съберат в надвисналите ложи, с място за още десет хиляди на най-долното ниво, ако се наложеше.
Мястото на Господарката на Акома в зеления й стол беше сравнително близо до подиума. Кевин съзнаваше, че моментът на влизане, както и разположението на мястото, са културни указатели на ранг, и вече бе забелязал широкия обхват в качеството на облеклото. Ако се съдеше по външността, то най-отдалеченият от подиума господар беше далечен беден роднина, защото облеклото му беше изтъркано и просто.
Но мъжът на подиума беше истински паун в пълно оперение!
— Милорд Чековара — поздрави го сърдечно Мара. — Добре ли си?
Лордът — по името му Кевин се сети, че е Бойният вожд на клана — кимна, макар че как успя да го постигне под тежестта на толкова накити и пера, си остана загадка. Този човек, изглежда, беше много суетно конте, въпреки че лицето му беше мъжествено — и тъмнокожо почти като на мъж, родом от Велики Кеш, южната империя на Мидкемия. Докато се вдигаше от ниския си поклон, Кевин промърмори:
— Дори да сте роднини с този, сигурно е отпреди много поколения.
Мара го стрелна с поглед, колкото раздразнен, толкова и развеселен. Господарят на Чековара се усмихна, оголвайки два реда лъскави бледожълти зъби.
— Изключително добре съм, Мара. Поздравяваме сърдечно нашата превелика Управляваща господарка на събранието ни и приемаме, че ти също си добре.
Мара отвърна с ритуалното потвърждение, след което хладно кимна на другите лордове наоколо. След като зае робското си място зад стола на Господарката, Кевин огледа дискретно околните за някакъв признак на неприязън. Но дори някоя присъстваща знатна особа да беше разочарована от навременното пристигане на Мара, лицата не издаваха нищо, освен типичната цуранска студенина. Близо седемдесет фамилии бяха изпратили представители на събранието и една или няколко от тях можеше да са виновни за забавената покана на Мара. Отново стъписан от мащабите на Цурануани, Кевин си припомни, че Хадама се води от по-малките кланове в империята, колкото и чест да беше спечелил домът Акома. Колко ли могъщи домове трябваше да наброява един голям клан? Според грубите му сметки това малко кланово събрание, със съветниците, слугите и робите, доближаваше броя на хората в тази сграда до петстотин, с още толкова войници, чакащи във външните коридори. А какво ли беше, когато се съберяха могъщите на империята?
— Изключително ми е приятна възможността да потърся съвета на нашите братовчеди и да присъствам на това първо събрание на клана, откакто приех мантията на Акома — каза Мара ведро.
Усмивката на лорд Чековара се разшири.
— Много чест и престиж донесе на дома Акома след ненавременната кончина на твоя баща, лейди Мара. Носиш радост на сърцата ни.
При тези думи лордовете затропаха с крака по пода в израз на одобрение и се чуха викове:
— Да, така е! Голяма чест! Велик успех!
Кевин се наведе, за да свали воала на Мара — тънка коприна, извезана със символа на дома й, — и прошепна:
— Този тип е въжеиграч.
