Облечена в халат с официалните цветове на дома Акома, Мара даде знак на носачите си да спрат пред входа на залата на Съвета. Изтърпя последните донагласяния на церемониалното си облекло, обкръжена от плътен кордон лична охрана и в компанията на една стара съсухрена слугиня, докато Люджан с почетен отряд от петима воини чакаше да я въведат в залата.
Кевин стоеше зад носилката. Не можеше да погледне зад високата, отрупана със скъпоценни накити прическа на Мара в самата зала, затова се задоволи да огледа с възхищение преддверието, чието великолепие не можеше да се сравни с нищо, което бе виждал. Зданието, което приютяваше Висшия съвет, беше едно от най-внушителните в Кентосани. Съветът заемаше комплекс по-голям от цялата къща на имението на Акома, с високи като пещери коридори, всяка арка и вход изваяни с фантастични същества, които преди време е трябвало да отблъскват силите на злото. Чудовищните фигури се бяха съхранили дълго след като имената на духовете са били забравени и тези, които трябваше да се радват на закрилата им, вече не обръщаха внимание на страховитата им външност. Подовете и таваните бяха облицовани на сложни шарки, всяка педя пространство по стените — изрисувана с исторически стенописи. Много от тях показваха воини, облечени в цветовете на Ксакатекас и Минванаби; тук-там разпознаваше бойци в зеленото на Акома. Възхитен от величавите традиции на империята, Кевин се почувства едва ли не отчужден от собствената си култура.
Този сам по себе си малък град, със собствени входове и съвещателни зали, независим от същинския дворец, се охраняваше от отряди войници, назначени от всички домове на членовете на Съвета. От двете страни на коридорите се редяха воини в стотици различни съчетания от цветове. Всеки отряд се беше заклел да пази мира и да не взима страна в случай, че споровете доведат до насилие; Но всеки владетел се стараеше тази клетва никога да не бъде подлагана на изпитание, защото цуранското понятие за чест поставяше верността към дома над всякаква абстрактна идея за честна игра.
Кевин изгуби броя на символите и гербовете много преди да стигне до преддверието. Когато се беше изправял срещу цурани на Мидкемия, войските бяха хомогенни, с може би два или три различни дома под общо командване. Но само в това преддверие брони в най-различни съчетания от цветове представляваха домовете, осигуряващи сигурността за заседанието на клан Хадама.
Иззад входа извика глас:
— Господарката на Акома!
След това закънтяха два огромни барабана. Люджан даде сигнал на воините си да тръгнат в маршова стъпка и щом носачите на Мара поеха напред, Кевин видя барабанчиците.
Стояха от двете страни на величествения вход, облечени в необработени животински кожи. Палките в ръцете им бяха от изваяна кост, а самите барабани бяха от боядисана щавена кожа, изпъната върху нещо, което при по-внимателен оглед се оказа обърнати черупки от гигантски морски костенурки. Кевин успя да различи под тях триножници, направени от частите на някакво гущероподобно същество, покрито с остри шипове.
Да си роб варварин си имаше и предимства — никой не прояви изненада от това, че зяпа стъписан.
Но ако преддверията и коридорите го впечатлиха, то самата зала му подейства съкрушително. Издигната под кръгъл купол, тя бе обкръжена от горни галерии с лъскави дървени пейки, а на спускащите се надолу върху колони нива имаше столове, величествени като тронове. Всеки напомняше на Кевин за личната ложа на барона на Ябон на ежегодните градски панаири, от която той гледаше конните надбягвания. Дори най-нищожната благородна фамилия в империята беше удостоена с трон, сравним по великолепие с този на барона. Най-просторните галерии бяха на по-долните нива, най-близо до централния подиум, и много от тях бяха засенчени с балдахини, изрисувани и извезани със символите на дома — за да не може никой зад тях и отстрани да шпионира по време на заседания. Пътеки — всъщност широки алеи — отделяха ложите една от друга, така че куриери и слуги можеха да бързат без затруднения по възложените от господарите им задачи. Огромните размери на залата бяха необходимост: Кевин беше изумен от човешкото множество. По-долните нива бяха претъпкани с богато облечени лордове. Всевъзможните цветове, пера и скъпоценни накити бяха пир за очите.
Кевин с усилие затвори зяпналата си уста. И това беше събрание само на един клан!
