— Касуми. Братът на Хокану. — Очите й се присвиха. — Но партията на Синьото колело никога не би направила нещо толкова дръзко без…
— Без одобрението на императора — намеси се Аракаси. — Именно. Ичиндар явно е обмислял предложението за мир доста отдавна.
— Тоест се е готвел да се намеси в управлението. — Мара се извърна към Кевин. — Твоята преценка за императора ни май ще се окаже по-точна, отколкото си давахме сметка, скъпи. Ичиндар се е намесил в Голямата игра, без никой да подозира. — Поклати невярващо глава. — Това е против всякаква традиция!
Кевин взе една кърпа от подноса и коленичи, за да попие вадичката чоча.
— И кой го казва това? Жената, която поогъна някои традиции дотолкова, че ги изкриви до неузнаваемост.
— Но императорът… — Благоговението в гласа й даваше ясно да се разбере, че смята Небесната светлина почти за бог.
— Той е човек. — Кевин отпусна ръката си с мократа кърпа на сгънатото си коляно. — И е млад. Младите често правят неочаквани и радикални неща. Но въпреки цялата си храброст вашият император не е наясно как стават нещата в истинския живот. Определено е наивен, ако си мисли, че може просто ей така да заповяда на жадните за власт цурански господари да си стегнат багажа и да си ходят вкъщи да садят репички.
— Каквото и да значи „репички“, боя се, че Кевин е прав, господарке — каза Аракаси.
— И друга ръка е замесена в това — настоя Мара. Погледна ядосано намокрения си халат и го смъкна нетърпеливо. Хубавият плат беше съсипан. — Ако магьосникът Миламбер не беше предизвикал опозоряването на Алмечо, как биха продължили нещата?
Не беше трудно да се отгатне. Дори Кевин можеше да се досети, че партията на Синьото колело пак щеше да обърне политиката и да се оттегли от Военния съюз. Така Алмечо щеше да остане само с Минванаби като главен поддръжник. А след като Акома и Ксакатекас тормозеха фланга на Минванаби, Десио нямаше да може да си позволи да увеличи поддръжката. Алмечо и партията му щяха да се окажат в задънена улица след тринайсет години почти абсолютно управление.
Кевин изстиска енергично кърпата върху подноса с чоча и направи единствения възможен извод.
— Тъй че императорът ви щеше да нахлуе във Висшия съвет и да обяви мирно предложение, а на Военачалника ви щеше да му липсва достатъчно подкрепа, за да му се противопостави. Много добре изпипано. — Кевин подсвирна от възхищение. — Вашият Ичиндар е много умно момче.
Аракаси като че ли пресмяташе наум.
— Дори нещата да се бяха развили както предполага Кевин, не мисля, че императорът щеше да рискува с открито противопоставяне на Военачалника. Не и ако не разчита на специална подкрепа.
Очите на Кевин се разшириха.
— Магьосниците!
Мара кимна.
— Алмечо си има своите „любимци“, тъй че и Ичиндар е трябвало да намери съюзници, за да им се противопоставят. — Обърна се към Аракаси. — Иди говори с агентите си. Открий, ако можеш, кой между Великите може да се е замесил. Виж дали някой има специална връзка с някого в Синьото колело, особено с Шинцаваи. Те, изглежда, са в сърцевината на нещата.
След като Главният шпионин се поклони и напусна, погледът на Мара се изостри, сякаш се взираше в нещо, което само тя можеше да види от замайваща височина.
— Идат велики промени. Чувствам го като полъха, който води бутана. — Говореше за сухия прашен вятър, който в старите приказки вдигаше духовете на демони и ги хвърляше да вилнеят по земята. След това, сякаш мисълта за митични злини и днешни конфликти я накара да потръпне, призна с горчивина: — Но не мога да грабна инициативата, докато плувам в локви чоча.
— Зависи от инициативата — отвърна Кевин и я спаси от бедата, като я грабна в прегръдката си.
Трусът, предизвикан от Миламбер, донесе някои малки предимства. След като търговията се възстанови и оскъдицата откри възможности, Мара получи вест от лорд Кеда, че условията й за складовите пространства са приети. Разрушението по кейовете в Кентосани беше превърнало нейното предложение в единствения избор и първите товари зърно, които стигнеха до пазара с прииждането на реката, щяха да донесат добри печалби. Лорд Андеро й отстъпваше гласа на Кеда с минимални гаранции. След като Висшият съвет не беше свикан, стойността на това обещание беше спорна.
Все пак Мара изпрати куриер, за да извести, че приема. Всяко обещание все пак струваше повече от никакво, а според сведенията, донесени й от Аракаси, неангажираните в изгодната търговия Управляващи господари недоволстваха от ходовете на императора. Мирът според тях беше акт на страхливец, а боговете не бяха благосклонни към слаби държави.
Новината, която дойде след това, беше много сериозна. Мара прекара още един предобед в обсъждане с Аракаси, докато Кевин дремеше под сянката на едно дърво в двора. Чу я едва по-късно, когато пристигна официалното съобщение, че Небесната светлина е тръгнал за Равнинния град с намерение да премине през разлома до Мидкемия и да преговаря за мир с Луам, краля на Островите.
При споменаването на това име Кевин скочи като ужилен.
— Луам!?
