Но Оаксатукан не посочиха Военачалник за клана Омечан поради жестоките им вътрешни борби кой да заеме освободеното от Алмечо място. Най-големият му племенник, Деканто, беше очевидният избор, но друг племенник, Аксантукар, се беше оказал с неочаквано силна подкрепа от други членове на клана. След като най-силните фракции се оказаха в безизходица, Деканто и Аксантукар бяха принудени да отстъпят привилегията на трети братовчед, Пимака, да бъде временният военен вожд на Омечан за имперската почетна гвардия.
Проучванията на Мара за ролята, изиграна от Великите, не дадоха ясни отговори. Но Аракаси все пак беше открил връзка между Събранието на магьосниците и партията на Синьото колело.
— Оказва се, че Великият Фумита е по-малък брат на лорд Камацу от Шинцаваи и истинският баща на Хокану.
Мара не скри удивлението си. Винаги, където и да се откриеше тайнствената дарба, Събранието взимаше мъжа за обучение и прекъсваше всякакви връзки със семейството му. Децата се отглеждаха от роднини като техни родни и връзките им с естествените им родители се „заравяха“.
— Значи Хокану е осиновен и всъщност е племенник на Камацу. — Тъй като майка му се беше заклела в служба в храма на Индири след заминаването на съпруга й, Камацу и Касуми бяха единствените близки, които Хокану познаваше от десетгодишна възраст.
— Знаеш ли дали Фумита изобщо навестява сина си? — попита тя старшия си шпионин.
Аракаси сви рамене.
— Къщата на Камацу е добре охранявана. Кой може да знае?
Мара разбираше, че за трайното добруване на дома й ще е добре да поддържа интереса на Хокану и да измъкне от него информация за възможните слаби места в предаността на Фумита към Събранието: това, че може да не е изоставил напълно семейните грижи и да е повлиял в оказването на помощ За Шинцаваи и клана Канацаваи от страна на магьосниците.
Но всяка мисъл за Хокану неизменно я връщаше към трънливата болка, свързана с Кевин. Въздъхна. Ако си позволеше да се въвлече в личните си тревоги, Акома щяха да бъдат съкрушени в следващия ход на Великата игра.
Небесната светлина щеше да се отправи по реката след четири дни. Ако успееше да сключи мир с Островното кралство, всички домове щяха да се окажат в еднакво неизгодно положение. Но ако императорът се провалеше, свикването на съвет за нов Военачалник щеше да е наложително. В противен случай Ичиндар, деветдесет и първият император на Цурануани, щеше да се окаже изправен пред открит бунт в Съвета. Макар и преди столетия, историята на империята все пак помнеше убийства на императори.
Мара плесна с ръце да повика бегача си и нареди:
— Кажи на Джикан, че днес следобед ще се преместим в апартамента в Имперския дворец.
— Както заповядаш, господарке. — Момчето се поклони и хукна да изпълни задачата, щастливо, че има повод да потича.
Джикан прие заповедта като цяр против обезсърчението след няколко дни пресмятане на претърпените щети. Кевин го пратиха да товари багаж на чакащите коли. Стълбищата и площадките бяха затрупани с чанти с пергаменти и ковчежетата на Господарката с центии и центурии от раковини. Но поне броят на воините беше намалял. Половината от отряда бяха преместени в една обществена казарма в града. От другите петдесет щяха да осигурят охраната на господарката си през града, после двайсет от тях щяха да се върнат, за да пазят градската къща с останалите.
Мара седеше в двора и пишеше до Кейоке и Накоя. За да е сигурна, че други домове няма да надзъртат в работите й, повери на Люджан да отнесе писмата й до най-бързия обвързан с дома куриер на гилдията.
— Добави към писмото ми следното устно съобщение — нареди тя. — Искам ядрото на армията ни да е готово да тръгне всеки момент и да се изнесе толкова близо до Кентосани, колкото Кейоке сметне за благоразумно. Трябва да сме в готовност за всякакъв обрат.
Облечен в простата броня, която предпочиташе за полева дейност, Люджан взе подпечатаните свитъци.
— За война ли се готвим, милейди?
— Винаги — отвърна Мара.
Люджан се поклони и напусна без повече приказки. Мара остави перото и разтърка схванатите си пръсти. Пое си дълбоко дъх и бавно издиша, както я бяха учили в храма. Кевин я беше принудил да гледа на порядките на народа си с нови очи. Разбираше, че зад традицията се крие алчност и амбиция и че честта се е превърнала в оправдание за омраза и кръвожадност. Младият император можеше да се стреми да промени поданиците си, но Великата игра нямаше да бъде премахната с имперски едикт. Каквото и да изпитваше, колкото и да беше уморена, колкото и съжаление да я спохождаше, Мара знаеше, че борбата винаги ще я има. Да си цуранин означаваше да се бориш.
