Припряността й бе оправдана. С един удар империята бе изгубила повечето си могъщи по-стари лордове и наследниците на много важни домове. Въздействията щяха да са неописуемо огромни — домове в траур, изгубени войски и млади и неопитни втори синове и дъщери, хвърлени главоломно в управлението. Последствията от тази бъркотия бяха стъписващи. Но Мара знаеше, че амбициите много бързо ще превърнат бъркотията в опустошително и кърваво домогване до власт. Разбираше какво е да се довери изведнъж власт и отговорност на хора, неподготвени за тях. Да се знае кой е изпаднал в това ужасно затруднение и кой все още е жив, за да управлява, можеше да се окаже важно предимство в предстоящите дни.
Аракаси се поклони и бързо излезе, а Мара смъкна домашната си роба и извика на слугинята си да й донесе официално облекло. Кевин побърза да й помогне в преобличането, докато тя даваше резки нареждания.
— Люджан, приготви почетна гвардия. Тръгваме за Залата на Съвета веднага.
Оказал се с пълни с игли ръце, щом слугинята започна да подрежда косата на Мара, Кевин попита:
— Да дойда ли с теб?
Мара поклати глава и провали усилията на слугинята, като се обърна към него и го целуна бързо.
— Днес няма да има радушно посрещане за човек от вашия народ, Кевин. Заради твоята безопасност, моля те, остани тук и не се показвай.
Засрамен от нарушеното от съотечествениците му доверие, Кевин не възрази. Но скоро след това, когато трийсет гвардейци на Акома тръгнаха в маршова стъпка, се запита как ще преживее чакането. Защото Господарката на Акома отиваше не на съвет, а на плашещ, неудържим хаос, в който най-силните най-много щяха да бързат да заграбят власт.
Смъртта на Десио не я избавяше от враг, а по-скоро издигаше на върха по-вещ противник. Сега Минванаби се управляваше от Тасайо.
Залата се пълнеше.
Много лордове бяха изпреварили Мара. Може би една четвърт от местата бяха заети, а с всяка минута пристигаха още благородници. Поради липсата на охрана всеки лорд разполагаше с от дузина до петдесет войници. Никакъв имперски херолд не оповести името на Мара, когато влезе през широкия портал и слезе по стълбището. Неофициалното събиране нямаше никаква помпозност и церемониалност. Владетелите на домове влизаха по реда, в който пристигаха, и всякакви рангове бяха забравени.
Нямаше и представител на някой определен дом, който да действа като официален говорител. Няколко лордове разговаряха близо до подиума, на който обичайно седеше Военачалникът или, в негово отсъствие, Първият говорител на Съвета. След като Алмечо беше мъртъв и всички Военни водачи на кланове бяха убити или изчезнали, нито един дом нямаше ясно изразено върховенство. Но рано или късно някой лорд можеше да се опита да заграби властта или поне да се намеси, за да попречи на свой съперник да се домогне до нея.
Вече дошлите лордове стояха на групички и си шепнеха, разделени по фракции. Поглеждаха подозрително всеки новодошъл и държаха воините си подръка — никой не искаше да е първият, извадил меч на съвета, но всеки беше повече от готов да е вторият. Мара бързо огледа множеството за познати или приятелски цветове на домове. Червеното и жълтото на Анасати дръзко се открояваше сред групата по-стари благородници, които разговаряха в прохода между по-ниските нива седалки и подиума. Мара видя свекър си и заситни бързо надолу да се срещне с него, като взе за охрана Люджан и двама воини.
Щом я видя да се приближава, Текума от Анасати се обърна и леко се поклони. Носеше броня, но косата, която се показваше под шлема му, беше вече повече бяла, отколкото желязно сива. Лицето му, винаги слабо, сега изглеждаше изпито до костите, а очите му плуваха в сенки.
В признание за превъзходството му по сан Мара отвърна на поклона му и каза:
— Добре ли сте, дядо на моя син?
Текума сякаш гледаше през нея. Отвърна с:
— Добре съм, майко на моя внук. — Устните му се присвиха, докато оглеждаше безредните говорещи групи из залата. — Де да беше и империята толкова добре.
— Императорът? — попита Мара, жадна за информация.
— Небесната светлина, според всички сведения, лежи и отдъхва в командната си шатра на равнината близо до портала на разлома. — Тонът на Текума остана твърд. — Щом се съвзел, Ичиндар дал на офицерите си ясно да разберат, че е решен да се върне на Островното кралство и да предприеме ново нахлуване. Но желанието ни да накажем тези варвари заради вероломството им може да се окаже осуетено. Великите могат да създадат разлом, но не могат да контролират всичките му аспекти. Дали този до Мидкемия може да бъде възстановен е съмнително.
Лордът на Анасати отново огледа владетелите на домове, събрали се в нарушение на заповедите на императора. Тонът му изобщо не омекна, когато заключи:
— Междувременно Играта продължава.
Мара хвърли бърз поглед на другите присъстващи стари владетели и попита:
— Кой ще говори от името на Йонани?
Сигурен в авторитета си пред една от най-старите фамилии в империята, Текума заяви:
