— Ето моите заповеди, Първи съветник. Освободи личните слуги и конкубинки на Десио. Имам свои хора и те ще ме придружават, след като облека траурните одежди. Тази нощ ще спя в офицерските спални. Кажи на хадонрата да разчисти всичко, което е било на Десио, от покоите на Господаря. Искам стаите да са съвсем празни. Личните ми вещи ще пристигнат до разсъмване, а халатите, спалните постели и всички други лични вещи на стария Господар ще бъдат изгорени. — Очите на Тасайо се присвиха. — Кажи на старшия кучкар да среже гърлата на кучетата човекоубийци — те няма да се подчинят на друг господар. След разсъмване събери всички членове на домакинството на тренировъчното поле. Нов Господар на Минванаби управлява и всички трябва да разберат, че няма да бъде търпяна никаква неефективност.
— Както заповядаш, господарю. — Инкомо се подготви за безсънна нощ. Понечи да стане, но господарят му не беше свършил.
Лордът на Минванаби изгледа Първия си съветник със сурови немигащи очи.
— Няма да ти се налага да ме глезиш, както правеше с братовчед ми. Ще изслушвам мислите ти по всички въпроси, дори мнението ми да е противоположно. Можеш да съветваш каквото намериш за добре до момента, в който издам заповедите си. Тогава ще се подчиняваш. Утре ще прегледаме сметките и заедно ще инспектираме почетната гвардия. До обед искам да съм в официалната си баржа, на път по реката до Кентосани. Погрижи се всяка подробност, свързана с пътуването ми, да е в ред. Защото щом стигна в Свещения град, смятам да изложа казуса си.
— Какъв казус, милорд? — попита с кротка почтителност Инкомо.
Най-сетне Тасайо се усмихна и лицето му блесна като острие на меч.
— Ами, да приема поста Военачалник, очевидно. Кой може да има по-основателна претенция от мен?
Инкомо потрепери. Най-сетне, след толкова години напразно лелеяни мечти, щеше да служи на Господар, който беше умен, вещ и амбициозен.
Гръм отново разтърси пода и дъжд плисна в параваните. Изправен сред трепкащата светлина на лампата, Тасайо довърши мисълта си:
— Щом облека бялото и златното, ще залича Акома.
Инкомо отново се поклони. Когато се изправи, стаята беше празна и студеният полъх от входа бе единствената следа от посещението на господаря му. Първият съветник мълчаливо премисли желанието, което никога не беше дръзвал да изрече, но което съдбата и боговете бяха изпълнили драговолно: Тасайо вече носеше мантията на властта в Минванаби. С горчива ирония Инкомо се зачуди защо този дар го кара да се чувства толкова похабен и стар.
Дъждовната буря спря, но водата продължи да се лее на потоци около символите, носещи късмет, по покривите на Имперския дворец и да се събира на локви в дворовете. Теченията се носеха като въздишки по сводестите коридори и разлюляваха пламъците на лампите. Люджан, следван от петима воини в броня, крачеше енергично към апартамента на Акома, за да направи донесението си.
Мара беше в средната стая с Аракаси. Кевин стоеше до стената зад нея, в кисело настроение, причинено от бездействието.
— Господарке — заяви Люджан, след като се вдигна от поклона си, — нося вест за ново придвижване на войници на Саджайо, Тондора и Гинейса в незаети досега апартаменти.
Мара се намръщи.
— Кучета на Минванаби. Някаква вест за главния кучкар?
— Не. Все още не. — Люджан разкопча шлема си и прокара пръсти през потната си коса.
Аракаси вдигна очи от разхвърляната купчина бележки, предадени му тази сутрин от агентите из двореца, и го погледна изпод вежди.
— След още три дни императорът ще се върне в двореца.
А Кевин подхвърли:
— Не бърза. Сигурно добре си прекарва, нали?
— Има много ритуали и церемонии по пътя — прекъсна го Мара, едва прикривайки раздразнението си. — Не можеш да бързаш, ако пътуваш с двайсет жреци, хиляда телохранители и пет хиляди войници.
Кевин сви рамене. Тясното затворено пространство и напрежението въздействаха на всички. От два дни дейността в Съвета набираше инерция. Мара прекарваше в голямата зала по петнайсет часа. Връщаше се толкова изтощена, че дори не й се ядеше. Беше отслабнала и въпреки изключителните грижи на любимия й малкото й часове сън бяха тревожни. Но ако нощите бяха неудовлетворителни, дните бяха още по-лоши. Всякакво бездействие късаше нервите на Кевин, но дори скуката си имаше граници. Дежурствата в кухнята го караха да се бунтува гръмко и макар рядко да се поддаваше на самосъжаление, му липсваше фатализмът, който помагаше на воините цурани търпеливо да понасят безкрайното чакане.
Мара въздъхна и направи оценка на постигнатото.
— Дотук разговарях със седемнайсет лорда и успях да обвържа само четирима със споразумения. — Поклати глава. — Слабо постижение. Никой не желае да се обвърже, макар мнозина да се преструват, че са готови. Твърде много фракции си съперничат за мястото на Военачалника и откритата подкрепа за един кандидат предизвиква враждата на всички негови съперници.
Аракаси приглади една вмирисана на риба бележка и каза:
— Агентът ми от кейовете донася за пристигането на Даджало от Кеда.
Мара го погледна.
— В градската си къща ли е отседнал, или в Имперския дворец?
