Тя си проправи път покрай лорд Инродака, дебелия втори син на Екамчи, и един братовчед на господаря на Кехотара, които си говореха шепнешком и й хвърлиха хладни погледи. Беше видяла зад тях други двама членове на партията на Нефритеното око, тъй че се приближи до тях и подхвана разговор, който започна с дълъг списък от съболезнования. Мъртвите и изоставените отвъд разлома терзаеха душите на хората с отсъствието си. Но животът в Цурануани не отстъпваше пред загубите. Из цялата зала членовете на Висшия съвет опипваха ходове зад фасадите на учтиво разговарящи и през цялото време отново играеха Великата игра.
Мълния раздра небето и блесна сребристобяла над голямата къща на Минванаби. Седнал с малкото си преносимо писалище, с перо в ръката и с шишенцето с мастило до лакътя му, Инкомо преглеждаше подредените пред него документи, без да обръща внимание на ромона на дъжда отвън. Събитията около измяната му приличаха на спомен от тревожен кошмар. Смъртта на Десио беше несъмнена. Трима свидетели донесоха, че са го видели паднал със стрели в гърлото и гърдите, а братовчед му Джешурадо вече бил издъхнал в нозете му. Нито един приятел или слуга не се беше оказал наблизо, за да измъкне тялото на Господаря, преди магическият разлом да се затвори и завинаги да откъсне Келеуан от Мидкемия.
Инкомо притисна сухите си длани до слепоочията си и вдиша влажния въздух. Десио от Минванаби почиваше с предците си, стига, разбира се, духът на човек да можеше да прехвърли неведомата бездна между световете. Ритуалите бяха изречени на свещената поляна на Минванаби от събраните набързо жреци и бегачите се бяха пръснали с вестта. Оставаше само да се чака новият Господар да се върне от външните постове на западните острови.
Параванът зад гърба на Първия съветник се хлъзна и се отвори. Топъл влажен въздух нахлу в стаята, разлюля пергамента и пръсна капки дъжд по пода.
— Заповядах да не ме безпокоят — сопна се Инкомо.
Отвърна му сух режещ глас:
— Тогава извинявай за натрапването, Първи съветник. Но времето лети, а има много работа да се свърши.
Инкомо се сепна и се обърна. Видя срещу себе си воин на фона на белия блясък на мълния. От бойната му броня се стичаше вода и офицерското перо беше залепнало за шлема. С леки и почти безшумни стъпки мъжът влезе в кръга светлина, хвърляна от единствения горящ светилник. Смъкна шлема си. Сенки обкръжаваха очите му и мократа коса бе полепнала по врата му.
Инкомо пусна перото и се поклони в пълно покорство.
— Тасайо!
Тасайо го погледна втренчено и бавно каза:
— Ще ти простя фамилиарността този път, Първи съветник. Но никога повече.
Инкомо избута настрани писалището си и за малко да обърне мастилницата. Вдървено опря чело в пода.
— Господарю.
Бурята бушуваше. Тасайо огледа с присвити очи стаята. Не даде разрешение на Инкомо да се изправи, а погледът му обходи нарисуваните птици, изтърканата постеля и най-сетне, най-бавно от всичко, просналия се на килима старец.
— Да. Тасайо. Господарят на Минванаби.
След като най-сетне му бе позволено да стане, Инкомо промълви:
— Но как успя да…
Новият Господар го прекъсна насмешливо:
— Инкомо! Нима си мислиш, че си единственият с агенти в този дом? Братовчед ми разполагаше с моята вярност, но не и с почитанието ми. Никога не бих опозорил името Минванаби, но в моето положение само глупак щеше да остави братовчеда Десио ненаблюдаван.
Приглади мократа си коса, оправи оръжейния колан на кръста си и продължи:
— От момента, в който стъпих на онзи прокълнат остров, държах в готовност една лодка, готова за път с екипаж и провизии. В мига на смъртта на братовчед ми верните ми хора ме известиха. Отидох до Нар и наех първия кораб. Кога Висшият съвет ще избира нов Военачалник?
Впил очи във вадичките, заплашващи да намокрят постелята му, Инкомо побърза да сложи в ред мислите си.
— Вестта пристигна едва тази сутрин. Небесната светлина е свикал Висшия съвет след три дни.
С почти копринена кротост Тасайо промълви:
— Щеше ли да допуснеш да пропусна това заседание, Инкомо?
Мокрите възглавнички моментално загубиха значение.
— Господарю! — Инкомо отново опря чело в пода. — Краят на Десио беше съвсем внезапен. Най-бързите ни куриери тръгнаха след час със заповед да вземат най-бързата лодка. Покорно уверявам, че направих всичко, което бе по силите ми. Не обвинявай ограниченията на един слуга — господарите са по-умни от слугите.
— Не обичам безсмисленото ласкателство, Първи съветник, както и неубедителното смирение. Стани и помни това.
Силен гръм разтърси къщата и ехото му прокънтя над тъмното езеро. С опитността на полеви командир да пригажда гласа си към околния шум, Тасайо заяви:
