— Докато кланът Йонани не се оттегли, за да избере нов Военен водач, аз ще бъда говорителят му. — С рязък жест й посочи към другия край на залата. — Там се събира кланът Хадама, милейди. Съветвам те бързо да отидеш там и да известиш присъствието си.
— Лорд Текума…
Старият мъж махна с ръка.
— Мара, аз съм в траур, тъй че прости ми за грубостта. — Намръщи се. — Халеско е един от заклещените на чуждия свят и според всички сведения издъхва, пронизан от пика. Днес загубих втори син. Нямам време за жената, която ми отне първия.
Гърлото на Мара се стегна и тя се поклони ниско.
— Моите извинения, Текума. Бях нетактична, че не го осъзнах.
Лордът на Анасати поклати глава, не беше ясно дали от неверие, или от болка.
— Много от нас скърбят, Мара. Много братя, синове и бащи са заклещени на чуждия свят. Загубата е удар по нашата чест и в сърцата ни. Би ли ме извинила? — И без да дочака отговор, й обърна гръб и поде отново разговора, който беше прекъснал.
Останала извън кръга му и след враждебния поглед, хвърлен й от един член на партията на Жълтото цвете, когато го нарече само Текума, Мара заобиколи подиума към първата група стъпала, където се бяха събрали водачите на клана Хадама. Някои се поклониха почтително с приближаването й, други я удостоиха с небрежно кимване. Само двама, както и един парализиран старец, седнал в стол носилка, не я поздравиха изобщо.
— Колко загуби сме понесли? — попита Мара.
Лордът на Сутанта, висок мъж с тъмносин халат със светлосини пешове, й се поклони възпитано.
— Лорд Чековара с четирийсет негови воини идват насам от Равнинния град. Лордът на Козинчач и двама васали са с императора. Загубите на Хадама са леки, тъй като по-малките кланове не бяха поставени в първите редици при вероломството. Повечето наши владетели ще се завърнат в Кентосани до края на седмицата.
— Кой свика този съвет?
Набръчканото лице на лорд Сутанта остана предпазливо безизразно.
— Теб кой те призова тук?
— Просто дойдох — отвърна също толкова безизразно Мара.
Лорд Сутанта махна с ръка към пълнещата се зала.
— Никой тук не би се изказал срещу волята на Небесната светлина. — Блестящите му като на птица очи се впиха в Мара. — Също така никой тук не би могъл да разбере, че първородният му син е загинал от вероломство, и да си седи спокойно у дома.
Мара кимна и вътрешно си даде сметка за това, което бе останало неизказано. Предизвикателната намеса на Ичиндар в играта на власт беше приета вежливо. Но във Великата игра вежливостта често прикриваше убийствени намерения. Висшият съвет на Цурануани възнамеряваше да бъде чут. Нямаше да има официално заседание този ден: твърде много лордове отсъстваха. Никой лорд нямаше да предприеме ход, докато не научеше кои врагове и кои съюзници са останали живи, за да се съобрази с тях. Днес беше за оценка, а утре щеше да е за игра, за търсене на предимство над съперници в ходовете, които предлагаше шансът. И макар този съвет да беше неофициален, събирането все пак беше кръг от Великата игра, защото както един сив воин можеше да убива толкова лесно, колкото и заклелият се в цветовете на дом, така и този съвет беше също толкова смъртно опасен, колкото и свиканият с имперски едикт.
Мара бързо прецени ситуацията. Перспективите на Акома не бяха успокоителни. Минванаби беше загубил няколко противници и имаше нов лорд, който можеше да използва изцяло всичките ресурси на дома, особено военната мощ. Шансовете не бяха благоприятни за лорд Ксакатекас. Лорд Чипино и най-големият му син Дезило бяха изгубени, при което оставаше лейди Исашани и потомци, най-големите от които бяха млади и необучени да носят владетелската мантия — най-силният съюзник на Мара сега беше опасно отслабен. Налагаше се твърде много да разчита на крехката кръвна връзка на Аяки с Анасати за някаква закрила и от това се почувства все едно, че я лъхна леден вятър. Около нея, като джагуни, душещи над трупове, преди да решат за кои отбрани късове да се борят, управляващите лордове на Цурануани се събираха с членове на своите кланове, след това се пръскаха, за да поговорят със съюзници и фракции, обикновено по партии.
Формално Акома бяха членове на малка политическа партия, Нефритеното око, но след смъртта на лорд Сезу връзката се беше разпаднала. Мара не се интересуваше много от партийна политика, понеже беше твърде погълната от грижата да опази дома си от унищожение. Но след като цялата империя сега беше разклатена, никоя връзка не беше толкова незначителна, че да се пренебрегне.
