— Някои Минванаби го крият по-добре от други, но всички го имат този… извратен апетит за причиняване на страдание. Рано или късно се проявява. Пороците на Джингу бяха явни. Няколко от конкубинките му бяха убити в ложето му, а според слуховете първата му жена била удушена, докато я обладавал. За Десио се смяташе, че не е толкова жесток, но дори уличните просяци знаеха, че бие робините в леглото си. Никога ли не си се чудила, лейди, защо въпреки цялото богатство и власт на Минванаби благородните лордове не горят от желание да им предлагат за брак дъщерите си? — Остави въпроса без отговор. — Тасайо е… по-сдържан. Служил съм с него и съм го виждал да изнасилва пленени жени като обикновен войник. Също така ходеше в палатката на лечителя, но не за да донесе утеха на ранените си войници, а да се наслади на болката им.
Загледа се в чашата си, докато слугата му наливаше вино, и се намръщи.
— Тасайо не е човекът, когото бих искал да видя на трона на Военачалника.
— Защото е много извратен — отбеляза Кевин.
— И много опасен — заключи Хопара. Вдигна виното си, изчака Мара да опита нейното, след което пресуши бокала на един дъх. — Точно затова трябва или прикрито да осуетя домогването на Тасайо до бялото и златното, или открито да го подкрепя и да спечеля благоволението му.
Мара остави чашата си. Дългите й мигли премрежиха очите й, докато претегляше възможностите.
— Значи ме молиш да измисля начин да подкрепите някой друг кандидат, човек, който не би се разгневил от тайния ви съюз с Акома, та гневът на Минванаби да не се изсипе върху дома Ксакатекас.
Хопара кимна с явно облекчение.
— Това би бил предпочитаният избор.
Мара се изправи и махна на младия мъж да остане на мястото си, когато той понечи, да стане.
— Баща ти никога не се е държал формално с мен насаме и предпочитам да запазим обичая. — И докато Люджан строяваше почетната й гвардия при изхода, добави предпазливо: — Ще обсъдя въпроса със съветниците си и ще те държа в течение, лорд Хопара. Но разбери, че ако успея да защитя дома ви, от вас ще се поиска да ме подкрепите по друг въпрос.
Младежът кимна мълчаливо.
Мара леко се поклони и тръгна към вратата.
Кевин се задържа за момент и хвърли поглед към хубавата градина. Стената на императорските казарми беше на цели петдесет разтега.
— Един безплатен съвет — каза Кевин на лорда на Ксакатекас. — Удвоете стражата си и започнете да превръщате тези покои в крепост. Трима или четирима лордове вече са убити в леглата си и освен ако Имперските бели нямат криле, няма да могат да прехвърлят онази стена, за да ви помогнат навреме.
Обърна се, за да настигне Мара и воините в коридора, и чу как младият лорд извика на хората си:
— Запушете прозорците и ги барикадирайте! Идеите на този варварин са спасили живота на баща ми в Цубар и ще се вслушам в предупреждението му!
В коридора Мара се усмихна на мидкемийския си роб.
— Хопара е много приятен младеж. Надявам се да оцелее, за да поеме мантията на семейството си.
— Надявам се всички да оцелеем — отвърна кисело Кевин, след като Люджан го подбутна дружески да заеме мястото си.
— Още повече че от тези интриги около избора на нов Военачалник определено ме хваща разстройство.
Съветът приключи.
Макар самата среща да беше минала спокойно, зареденият с напрежение въздух караше и най-могъщите лордове да са предпазливи. Текума от Анасати не беше възразил на предложението на Мара да обединят почетните си гвардии за връщането си в жилищата. След като клан Йонани се бе откроил така непредвидено, независимо дали го желаеше, или не, на младия лорд на Тонмаргу се гледаше като на сериозен претендент за бялото и златното, а Текума бяха съдбоносно важни за всякаква подкрепа, която Йонани пожелаеха да дадат на любимия им син. Всеки, който поискаше да провали Йонани, нямаше да намери по-лесен начин от това да убие Текума от Анасати.
Времената бяха несигурни за всички. Текума дори не кимна за довиждане, когато стигнаха боядисания в червено вход на покоите му. Не издаде с нищо, че Мара изобщо е била с него, за да не би неподходящи очи да видят и да предположат по-здрава връзка между неговия дом и Акома.
Уморена до кости, Мара продължи към своя апартамент. След въздушната лекота в дневната на Ксакатекас и огромната сводеста зала на Съвета вътрешността на жилището й изглеждаше душна и претъпкана. Мара се настани изтощена в централната стая, а Джикан веднага се приближи и й връчи бележка, оставена от Аракаси.
Тя счупи печата, прочете я и се намръщи.
— Люджан, не сваляй бронята си — извика Мара и изпрати слуга да й донесе перата и писалищната дъска.
Кевин се настани примирено в отредения му ъгъл, а господарката му припряно написа две съобщения и ги даде на Люджан с последни бързи указания:
— Кажи на въпросните лордове, че не разполагаме с повече подробности. Ако мислят, че не могат да се защитят сами, предложи им да се присъединят към нас.
— Какво става? — попита Кевин, след като Люджан излезе с няколко бойци.
