Пазителят на Имперския печат беше на средна възраст, с червендалесто лице, уста, почти незабележима над многобройните гуши и под скритите под космати вежди будни очи, които сигурно можеха да превърнат в монети цената на всяко бижу по тоалета на Мара. Също така обичаше сладки, както издаваха листата келджир, струпани в коша за смет. Лепкавият сладкиш, правен от екстракт от дървесен сок, беше обагрил зъбите и езика му в червено-оранжево, а поклонът му бе повърхностен, както заради обемистото му туловище, така и заради не по-малко внушителното му чувство за собствена значимост.
Помещението миришеше на пот на дебел мъж и на стар восък, от което Кевин стигна до извода, че всички паравани са плътно затворени. Понесъл обемиста чанта с мастила, пера и свитъци пергамент за нуждите на Аракаси, той се приготви за дълго и скучно чакане, щом Мара подхвана официалните поздрави. През това време служителят отвори едно чекмедже в масичката си и разви един келджир с жест, наподобяващ свещен ритуал. Лапна го, замляска и най-сетне благоволи да отвърне:
— Добре съм. — Гласът му бе дълбок и много силен. Покашля се грижливо два пъти. — Лейди Мара. — Млясна, помисли малко и добави: — Надявам се, че и ти си добре?
Мара отвърна с кимване.
Служителят намести тежестта си на възглавниците — подът изскърца — и избута бонбончето с език към другата си буза.
— Какво те води в моя кабинет тази прекрасна утрин, лейди Мара?
Кевин чу отговора й като тихо мърморене и не можа да различи нито дума.
Челюстите на служителя спряха да мърдат. Той се покашля, този път три пъти, много отчетливо. Пръстите му забарабаниха по коляното му. След това се намръщи и веждите му се събраха над бебешкото му носле.
— Това е… това е крайно необичайна молба, лейди Мара.
Господарката поясни и чул споменаването на Мидкемия, Кевин наостри уши.
Господарката на Акома завърши с много ясното:
— Просто прищявка. — Сви рамене по начин, присъщ само на жените и целящ да обезоръжи. — Бих се радвала.
Пазителят на Имперския печат се намести отново. Мръщенето му стана неприятно. Мара пак обясни нещо.
— Разломът е затворен! — измърмори служителят и се намръщи, сякаш си е счупил зъб. — Молбата за тази привидно нищожна отстъпка е странна. Крайно странна. — Покашля се и повтори: — Крайно странна. — Определението сякаш му хареса.
Кевин се усети, че се е привел напред, и бързо се вразуми. Роб на тази земя не биваше да проявява интерес към делата на висшите.
Мара заговори отново — влудяващо тихо. Кевин изобщо не можеше да я чуе.
Служителят се почеса по брадичката, явно затруднен.
— Мога ли да направя това?
— Така е написано, като точка в закона — отвърна Мара. Махна на Аракаси и той пристъпи напред и се поклони. — Моят писар ще обясни.
Пазителят на Имперския печат беше видимо заинтригуван. Махна небрежно с ръка, все едно Аракаси не беше много повече от роб.
Началникът на шпионите извади свитък, дръпна лентичката, разгъна свитъка и прочете пасаж, който гласеше, че Пазителят на Имперския печат може по свое усмотрение да приложи мерки, засягащи права на търговия и гилдии, и да утвърди ограничено събиране на малки налози върху стоки или услуги, счетени за твърде дребни, за да бъде занимаван с тях Имперският съвет.
— Добре. — Огромният мъж се намести тежко и започна да развива нов келджир. — Това, за което молиш, наистина е дребно и не заслужава обсъждане от Съвета. — Млъкна и заоглежда бонбона, сякаш очакваше да намери насекоми по него. — Но доколкото знам, никой в моето положение не е въвеждал никакви частни облекчения от стотици поколения.
— Височайши господарю — намеси се вежливо Аракаси. — Ще изтъкна, че законът не се е променил. — Поклони се, отстъпи назад и застана до Кевин: ясен намек, че очаква да се заеме с писане на документ.
— За какво моли тя? — попита Кевин шепнешком.
— Шшт! — Аракаси му махна да мълчи. Мара вече добавяше нов аргумент в полза на тезата си, а служителят срещу нея явно се обърка още повече.
Кевин стигна до извода, че Пазителят на Имперския печат е бюрократ, за когото на първо място е установеният ред. С упоритостта, типична за хора от неговия сой във всяка страна, той щеше да откаже молбата на Мара не защото искането й е неразумно, а защото е необичайно и извън обичайната канцеларщина и картотекиране. Аракаси като че ли също усещаше предстоящия отказ.
Кевин заби очи в пода и се престори на безразличен. Но прошепна тихо на Аракаси:
— Защо не предложиш на Мара да опита с подкуп?
Нито един мускул на лицето на Главния шпионин не трепна, само кратката пауза преди отговора издаде изненадата му.
— Гениално! — прошепна той. — Вашите хора така ли се оправят с неуслужливите чиновници?
Кевин отвърна с едва доловимо кимване.
— Обикновено върши работа. Освен това бих заложил бижутата на Мара, че той очаква точно това.
Но Аракаси вече беше пристъпил напред и потупа дискретно господарката си по ръката. Заговори бързо в ухото й, преди Пазителят на Имперския печат да сложи край на разискването.
