Мара беше надарена със способността да преценява в движение и докато дебелият мъж зад писалището срещу нея си поемаше дъх, за да й откаже, го прекъсна.
— Съзнавам, че такава молба ще изисква усилие от твоя страна, за да се гарантира, че действаш според изискванията на службата ви. И тъй като с нищо не си задължен да го направиш просто защото моля, ще се радвам да мога да компенсирам времето и усърдието ти с, да речем, сто центурии метал и три големи колкото палец смарагда, стига да си готов да предприемеш нужното проучване, за да се реши проблемът.
Пазителят на Имперския печат се опули.
— Лейди, ти си твърде щедра. — Не отказа. В края на краищата искането й беше безполезно до нелепост. Нали й беше казал, че разломът, свързващ Мидкемия с Келеуан, е затворен. Но пък щом тя настояваше, нямаше смисъл императорът и Висшият съвет да бъдат занимавани с обсъждането на такъв безсмислен вид търговия. Видимо доволен от изводите си и вече алчен за подаръците й, служителят махна на Аракаси.
— Дългът ми налага да проуча тези задачи, но ще се радвам да приема подаръците ви и… да ги раздам на храмовете като посветителни дарове. — Усмихна се. — След като размислих, се убедих, че тълкуването ви е правилно. Ще съставим документа за споразумението веднага.
Съставянето на имперски документи в Цурануани не беше проста работа. Аракаси и Пазителят на Имперския печат спореха безкрайно и миролюбиво над подбора на думите, роби влизаха и излизаха с мангали, гърненца с различни цветове восък и ролки с лентички. Най-после документът бе написан и подпечатан с Имперския печат. Още време изтече, докато мастилото засъхне, а Мара прати воин до градската къща да донесе центите и смарагдите. Докато чакаха, дебелият мъж дъвчеше келджир и обсъждаше лошото качество на тазгодишната боядисана перушина. Бил си купил мастиленосин халат, който не ставал за нищо.
— Търговците масово продават некачествена стока след вълненията — оплака се той, докато чакаха да дойде личният му писар, само за да върже официалните лентички, стягащи пергамента на свитък. — Това е ужасно — завърши тъжно Пазителят на Имперския печат. — Според някои редът в империята също ще се разпадне.
— Не и докато Събранието на магьосниците го гарантира — намеси се Аракаси, докато взимаше пергамента, преди служителят да е размислил.
Тръгнаха за Сулан-Ку веднага. Времето беше горещо и душно. Мара прекарваше дълги часове в разговори с Аракаси или в четене на свитъци, пратени от търговските й представители по пазарите на Свещения град. През останалото време гледаше водата, потънала в дълбок размисъл.
Кевин се забавляваше с шеги с весларите или играеше на зарове, със свободните от дежурство воини. Като роб нямаше законно право да задържи печалбите си, което беше добре от гледна точка на губещите, според които имаше безбожен късмет.
Баржата пристана без произшествия в Сулан-Ку и свитата на Мара се прегрупира. Стоките и багажът й бяха пратени в един склад, за да се пренесат у дома със следващия връщащ се керван, а тя се прехвърли на носилката си. Вечеря в странноприемница в един от луксозните квартали на града и пое към дома си вече по тъмно; слугите носеха фенери, за да осветяват пътя. Кевин беше прекарал времето в града в дрямка с носачите, вместо да се опитва да чуе клюките от просяците, до един навъсени и неразговорчиви, защото беше чужденец и роб.
След посещението в Кентосани различни събития и случайни обстоятелства бяха довели до това, че Кевин нямаше възможност да остане насаме с господарката. Не се сърдеше. Тя носеше мантията на Акома и имаше много отговорности. Обикновено това устройваше склонността му към независимост. Имаше моменти, когато предпочиташе самотата или шегите в компанията на мъже. Все пак любопитството го тласкаше да разбере какво е договорила Мара с Пазителя на Имперския печат. Документът, който й даваше отстъпка на търговски права, бе останал навит в личното й ковчеже. Не беше оставила тази кутия в Сулан-Ку с другия си багаж, а я държеше в носилката в краката си по пътя до дома.
Буйното посрещане на Аяки попречи на Кевин да разбере къде са отнесли кутията. Но Мара трябваше първо да е заповядала да я приберат някъде, защото докато приключи с гълченето на слугите, че са оставили сина й буден толкова късно, Кевин разбра, че кутията я няма. Носачите вече си бяха тръгнали, а Джикан не се виждаше никакъв. Достатъчно благоразумен, за да знае, че няма да измъкне информация от Аракаси, Кевин отиде да чака Мара в спалнята, докато тя си говореше с Накоя.
В мига, в който тя дойде и той я прегърна, разбра, че нещо не е наред. Устните й бяха неотзивчиви, а усмивката й беше принудена. Кевин понечи да попита какво има, но тя плесна на слугите да донесат вода за баня.
