— Тогава би могъл да е отворен за търговска сделка, свързана с разлома?
— Може би. — Аракаси беше предпазлив. — Има още нещо, господарке. Много в цялата ситуация не ми е ясно, освен че се разиграва нещо доста извън обичайното. Завръщането на ренегата магьосник е разпалило голяма дейност и всичко е тайно. Из имперските кръгове възникват обезпокоителни тенденции — висши служители заседават дълго с учени, заклети да пазят тайна, разнася се тайна кореспонденция от личните куриери на Небесната светлина, нищо не е написано и всичко е обвързано с клетва за самоубийство според дворцовата клюка. Ще се постарая да проникна и да открия сърцевината на това, но след като е намесено Събранието… — Сви отново рамене да покаже, че усилието може да не донесе плодове.
Бездруго твърде притеснена, Мара се въздържа да прояви любопитство за делата на Великите. С нетипична грубост освободи Аракаси и повика писар с намерението да прати послания до лорд Нетоха и до Фумита от Събранието с предложения за щедри условия за използване на портала към Мидкемия.
След като писмата бяха пратени по гилдията на куриерите, нямаше какво повече да я задържи в Кентосани и Мара реши да се върне у дома, колкото за да избегне ненавременен контакт с други членове на клана си, толкова и за да утоли внезапно обзелия я копнеж да прекара малко време с Аяки. Момчето растеше бързо! Беше стигнал на половината си път до мъжеството, осъзна тя. Трябваше да поговори с Кейоке да избере воин, който да го учи на боравене с оръжия, след като десетият му рожден ден беше само след половин година.
Връщането с баржата по Гагаджин мина без произшествия и щом Мара стигна границите на именията си, тревогата й понамаля. И все пак за първи път в живота си чувстваше, че я гложди усещане като за нещо липсващо. Замисли се защо.
Но причината й убягваше до мига, в който стъпи пред родния си праг и прие поздравите на Люджан, Кейоке и Накоя. Къщата изведнъж й се стори невзрачна. Мара изпита мимолетна тъга, че вече не гледа на дома на баща си като на величествено и чудесно място, каквото й се беше струвало през детството. Като Управляваща господарка и Боен вожд на клан сега виждаше само земя, която бе трудно да се защити, и жилище, което беше добре устроено, но му липсваше величието и представителните жилища за важни гости, нужни за владетел с нейното положение. За миг я жегна горчивата мисъл, че най-омразният й враг процъфтява в място, което е едновременно и най-защитимото, и най-красивото в империята.
Щом Мара прекрачи прага — Кевин както винаги вървеше зад нея — Накоя я последва. Уязвена от това, че господарката бе отвърнала на поздравленията съвсем повърхностно, старата жена почти беше изгубила самообладание.
— Какво те е прихванало, Мара? Ума ли си загуби?
Упрекът я ужили и я измъкна от размислите й. Тя се обърна рязко към съветничката и я изгледа намръщено.
— Какво имаш предвид?
— Това приемане на жезъла на Боен вожд. — Накоя й размаха пръст също както когато беше момиченце. — Защо не обсъди намеренията си, преди да действаш?
Мара скръсти ръце.
— Идеята ми хрумна едва когато бяхме на половината път до Кентосани. Когато тръгнах, мислех, че мога да убедя клана да направи каквото поискам, но по реката имах време да помисля и…
— Жалко, че не си използвала времето си за нещо по-полезно! — сряза я Първата съветничка.
— Накоя! — Очите на Мара блеснаха от гняв. — Няма да търпя да ме гълчиш като момиченце. Срещу какво възразяваш?
Първата съветничка се поклони точно до подходящия ъгъл, което означаваше, че не е уплашена, и с тон, близък до укорния, отвърна:
— Моля за извинение, лейди. Но след като си убедила клана Хадама да признае върховенството ти, също така си направила публично достояние това, че вече си сила, с която трябва да си съперничат.
Изненадана, Мара се опита да пренебрегне проблема.
— Нищо не се е променило, освен…
Накоя хвана здраво раменете й със старческите си ръце и я погледна в очите.
— Много неща се промениха. Преди гледаха на теб като на изобретателно момиче, което може да избягва капани, да укрепва дома си и да се защитава. Дори след смъртта на Джингу могъщите на империята можеха да приписват успеха ти на късмет. Но сега, като принуждаваш други да ти отстъпят почести, ти обявяваш на света, че си заплаха! Тасайо трябва да действа. И трябва да го направи скоро. Колкото по-дълго чака, толкова повече негови съюзници и васали ще започнат да се съмняват в решимостта му. Преди можеше да се примири и да изчаква удобна възможност. Но сега трябва да предприеме нещо. Ти го направи безразсъден.
По гърба на Мара полазиха студени тръпки, Накоя беше права. Изнервена от новите грижи, съвсем беше забравила за Тасайо.
— Права си. Действах прибързано и… добре, най-доброто, което може да се направи, е да свикам съвет с персонала си веднага щом се освежа. Трябва да… съставим планове.
