Накоя кимна с неохота. Кевин придружи Мара до покоите й, а старицата остана угрижена не само защото Мара беше действала, без да помисли, а и защото изглеждаше уморена, ужасно уморена. Колкото и години да беше служила Накоя, никога не беше виждала дъщерята на сърцето си така изтощена.
Първата съветничка на Акома въздъхна и поклати глава. Слугите на Акома можеха да се събират и да говорят до безкрай. Можеха да съставят планове и да действат по тях, но какво всъщност можеше да се направи, за да се гарантира сигурността и възходът на Акома, което вече не беше опитано? Усетила старостта си и болките във всички стави, старицата бавно тръгна по коридора. Всеки ден, откакто лорд Сезу беше умрял и бе оставил владенията си на дъщеря си, беше изпитвала страх, че любимата й Мара може да се окаже жертва на Великата игра. Но господарката се беше доказала като способен, ловък играч. Защо тогава страхът трябваше да е още по-силен днес? Или просто кокалите на една стара жена плачеха от дългия живот в служба? Накоя потръпна, макар следобедът да беше топъл. При всяка стъпка сякаш усещаше пръстта на собствения си гроб под подметките на сандалите си.
Отговорът от Онтосет пристигна. Мара прочете писмото два пъти, с намръщено като буреносен облак лице, после захвърли свитъка на писалището си. Нетоха й отказваше щедрите й тарифи за използването на разлома на земите му.
— Глупаво е! — избухна Мара и в ъгъла на кабинета й Аракаси повдигна вежда.
Предрешен като градинар, Главният шпионин оглеждаше ръба на малкия сърп, с който беше кастрил храсти кекали. Все още настояваше да се връща в имението тайно, защото подозренията му за проникване на Тасайо в системата за сигурност на Мара ни най-малко не бяха уталожени. Господарката можеше и да не желае да обсъждат проблема, след като умът й бе ангажиран с други неща, но Аракаси си имаше своите грижи. В момента прекарваше толкова време в проучване на слугите и робите на Акома, колкото и във вършенето на работата, която му възлагаше господарката. Само Накоя знаеше за притесненията му, тъй като старицата бе извън всякакво подозрение.
Аракаси провери с пръст ръба на ламинираното сечиво и си придаде стойка, която за външен наблюдател щеше да създаде впечатлението, че господарката хока слуга за невниманието му.
— Господарке, малко открих за този човек, Нетоха. Мотивите му не са публични. Трябва да има сериозни основания, за да откаже предложението ти. Очевидно той самият не може да прави търговия през разлома, заради твоите търговски права. Но не мога да кажа какви биха могли да са причините му.
Писмото на Мара до Фумита от Събранието беше върнато неотворено, тъй че последната й възможност да получи търговските си отстъпки беше Нетоха. Колкото и да не обичаше Аракаси да го притискат, тя го попита:
— Можеш ли да намериш някой близо до Чичимечас, за да разберем какви може да са тези причини?
— Мога да се опитам, лейди. — Аракаси положи усилия да не изглежда притиснат и добави: — Едва ли ще научим нещо ново, но ще видя какво може да се разбере от домашните и полските слуги. Работниците на Нетоха са главно варвари…
— Мидкемийци ли? — прекъсна го Мара.
Аракаси кимна.
— Магьосникът ренегат, Миламбер, освободи всички свои съотечественици, преди да напусне, и този Нетоха ги наема като работници. Според донесенията от Онтосет се справят добре като земеделци. Все едно, тези може да се окажат по-словоохотливи от нашите роби, тъй че събирането на сведения не би трябвало да се окаже трудно. Стига да знаят нещо, моето си струва да се чуе, разбира се.
Усетила напрегнатото мълчание на Накоя до лакътя си, Мара премина на следващия проблем.
— Какво ново за Минванаби?
— Обезпокоен съм, господарке, точно защото нямам какво да докладвам. Тасайо движи деловите дела на домакинството си също както ти твоите, но без нищо, което бих могъл да сметна за необичайно важно. — Началникът на шпионите се спогледа с Първата съветничка. — Това противоречи на очакванията. Тасайо би трябвало да се задейства веднага щом чуе за издигането ти до върховенството на клана. Но вместо това… — Аракаси се огледа и добави: — Още нещо: Минванаби са започнали да изграждат примитивна шпионска мрежа и се опитват да внедрят агенти на няколко места в империята. Не е трудно да се забележат, понеже Инкомо, Първият съветник на Минванаби, действа тромаво. Имам хора, които наблюдават неговите, и съм почти сигурен, че можем скоро да проникнем в кръга му. Това ще ни даде вторичен достъп до домакинството и делата му и когато това се постигне, ще се чувствам сигурен. Но не смея да действам прекалено бързо. Цялата операция може да се окаже сложна маневра, за да ни отклонят.
И все пак Мара усещаше, че това не е в стила на Тасайо. Вроденото му изтънчено лукавство клонеше към жестокост, а тактиката му — към военно насилие. Потънала в дълбок размисъл, тя разсеяно разреши на шпионина си да напусне. Не забеляза кога си тръгна и беше забравила, че Накоя е в стаята, докато старата жена не проговори.
— Усещам мраз в кокалите си, дъще.
Мара леко се сепна.
— Какво те тревожи, Накоя?
