Беше вежливо уклончиво и не необичайно, тъй като владетел близо до Сулан-Ку нямаше да е запознат с гилдията на друг град. От грижа за сигурността Мара възнамеряваше да наеме куриер от позната гилдия. Но да освободи този пратеник без благодарност щеше да намекне за недоверие, ако не и за обида, така че тя прати да доведат Сарик. Вече запознат със задълженията си на Втори съветник, той щеше да придружи платения куриер до някоя отдалечена стая, да го позанимае с баналности, докато отмине жегата, и след това учтиво да го освободят.
Финансовите отчети вече не привличаха вниманието на Мара. Тя мислеше за неочаквания ход на Ханку и недоумяваше какви може да са мотивите им. Лорд Ксалтепо можеше искрено да желае съюз и това не биваше да се приема лекомислено. След публичното й издигане до Боен вожд на клан това можеше да се окаже само първото от много такива домогвания. Да го пренебрегне щеше да е глупост.
Но възможността той да се окаже марионетка на някой друг, по-добре познат враг, използващ го, за да прикрие пореден заговор срещу нея, беше много опасна. Мара изчака заминаването на куриера и изпрати Аракаси да проучи.
След вечеря свика съвет. Отегчена от тягостната атмосфера в кабинета си със затворените паравани и спуснати завеси, реши, че ще е по-удобно срещата да стане в градинския двор до покоите й, под светлината на фенерите. Градината имаше само един вход, охраняван сигурно.
Седнала на възглавнички под дървото до фонтана, Мара за стотен път се замисли за сигурността на Акома и пак завидя на Тасайо, като си спомни имението му, красиво здание с просторни дворове, укрепено от стръмни хълмове, и естествено защитимата долина с нейното езеро и тесния проток. За разлика от други благородници, разположени в низините, на лорда на Минванаби не се налагаше бдително да поддържа охрана по просторните си граници. Трябваха му само часовои в наблюдателните кули на хълмовете и патрули, поставени на ключови места. Докато Акома се нуждаеха от пет пълни отряда от по сто воини всеки, за да поддържат възможно най-добре, отбраната на главното имение — цел все още непостигната след десет години грижливо укрепване на силите й. А Минванаби можеха с не повече от двеста души да охраняват два пъти повече земя. Тази по-ниска цена на сигурността за дома осигуряваше на Тасайо ресурси за политически игри, които липсваха на Мара въпреки бързо разширяващата й се финансова империя.
Огледа своя кръг от съветници, по-голям отпреди с добавените по-млади лица. Накоя ставаше все по-сбръчкана и изгърбена с всеки месец. Кейоке вече не можеше да седи толкова изправен като преди, но все пак продължаваше педантично да държи на външния вид. Държеше здравия си крак кръстосан над отрязания и грижливо беше скрил от поглед патерицата си. Колкото и да се опитваше, Мара така и не можеше да свикне да го гледа облечен в халат, вместо в броня.
На срещите на съвета й не присъстваха слуги. Но в ролята на личен роб Кевин седеше зад нея — и сега си играеше скришом с разпуснатата й коса. Тук беше Джикан, с прашните му от кредата длани, и Сарик, млад, нетърпелив и с проницателен поглед, и Люджан, който изглеждаше подвеждащо безгрижен. Началникът на шпионите все още не беше се върнал от кейовете на Сулан-Ку, където бе отишъл да се срещне с човек, носещ сведения от Пеш. След като неговата дума щеше да упражни най-тежко влияние, Мара започна преди пристигането му, за да има време да изслуша другите си съветници.
Накоя откри заседанието.
— Лейди Мара, не знаем нищо за тези парвенюта Ханку. Не са стара фамилия. Не споделят политическите интереси на Акома и се притеснявам, че може да са ръкавицата за ръката на враг.
Напоследък Първата съветничка беше станала изключително предпазлива. Господарката на Акома не беше сигурна дали това е заради издигането й на поста Боен вожд на клан, или от страха й от Тасайо, който се задълбочаваше със старостта, и все по-често поглеждаше към Сарик за по-балансирана оценка на риск и изгода.
Макар и още млад, Сарик беше с бърз ум, лукав и често дори саркастичен. Външната му закачливост изглеждаше в странно противоречие с по-дълбоко прикрития цинизъм, но наблюденията му бяха съдържателни и точни.
— Съображението на Накоя е основателно — започна той, впил дръзко погледа си в Мара; дланите му непрекъснато шареха по лакираната гривна на китката му, все едно изпробваше острието на меч. После сви рамене по войнишки. — Съгласен съм, че знаем малко за господаря на Ханку. Ако действа искрено, бихме го оскърбили с отказ да го изслушаме. Дори да можехме да си позволим да обидим този малък дом, не искаме Акома да си спечелят репутацията на недостижими. Бихме могли вежливо да отхвърлим съюза, след като изслушаме предложението му, и така няма да има обида. — Кривна глава и завърши с обичайния си въпрос: — Но можем ли да си позволим да му откажем, без да сме проучили какви може да са мотивите му?
— Сериозен аргумент — призна Мара. — Кейоке?
Военният й съветник вдигна ръка да оправи липсващия шлем и накрая почеса оредялата си коса.
