— Коварствата на Минванаби. Разчиташ твърде много на осведомителите на Аракаси. Може да са добре поставени, но не са навсякъде. Не са до Тасайо, когато кляка или когато ляга върху жена си, а трябва да вярваш, че това е мъж, способен да крои убийство, докато се облекчава или е с жена в леглото.
Мара не намери нищо смешно в образите, защото Накоя говореше истината. Агентите на Аракаси можеше да не са изровили никаква явна заплаха към дома й, но донесенията все пак бяха обезпокоителни. Тасайо управляваше домакинството си със своенравна изтънчена жестокост. Насилията му тормозеха ума и сърцето — и все пак, доколкото ставаше дума за заклет враг, Мара знаеше, че в империята няма кръв, която той повече да жадува да пролее, от нейната и на малкия й син Аяки.
Годината отмина.
Заета с грижи около продължаващите търговски трудности и привидното бездействие на Тасайо, Мара изчака, докато дъждовният сезон дойде и си отиде. Телетата нийдра бяха отбити от майките и лудуваха по ливадите. Щом пораснеха достатъчно, пастирите избираха кои да бъдат скопени и кои да се използват за разплод. Посевите бяха засети и ожънати и се проточи несигурен мир. Дните се нижеха без да се стигне до никакво решение. Хиляда възможни, реакции на хиляда възможни нападения бяха обсъдени и отхвърлени, а никаква заплаха от Минванаби не се появи. Хиляда ходове в Играта на Съвета се планираха, но императорът не отмени своя едикт срещу Висшия съвет.
Седнала в кабинета си в прохладните часове на ранното утро, Мара оглеждаше плочките и пергаментите, оставени й от Джикан. След обезсърчаващото й отстъпление в Кентосани доходите на Акома се подобряваха. Приемането на поста Боен вожд на клана не предизвика никакви бедствия. Постепенно стадата й се възстановяваха след разходите, наложили се от кампанията в Достари. Търговията с коприна най-сетне процъфтяваше. Макар Накоя да използваше всяка минута, за да натяква, че господарката й пренебрегва проблема с брака си, Мара отказваше да се поддаде. След като Тасайо бе пълновластен лорд на Минванаби, дори някой от толкова добре поставена в днешно време фамилия като на Хокану щеше да е глупав да се съгласи на съюз, докато спорът между Минванаби и Акома не бъдеше решен. Освен с Ксакатекас и в по-малка степен с Анасати, съюзите с Акома бяха станали крехки. Мара въздъхна. Все още не бе достатъчно силна, за да предприеме първия ход, и беше започнала да свиква с изчакването.
Влезе един слуга и докладва:
— Господарке, заклет куриер те очаква в преддверието.
Доведи го.
Куриерът беше облечен в избеляла туника с прикачения на ръкавите знак на гилдия от Пеш. Тъй като Мара нямаше връзки с нито една фамилия от този град, това засили любопитството й.
— Може да седнеш — разреши тя, след като куриерът изпълни поклона си. Не носеше документи. Съобщението щеше да е устно, гарантирано със смъртна клетва за мълчание. Мара махна на един слуга да донесе сок джомач в случай, че гърлото му е пресъхнало от пътуването.
Той сведе глава, щом донесоха напитката, и с благодарност отпи дълга глътка.
— Нося поздрави до Акома от лорд Ксалтепо на Ханку.
Пратеникът замълча за нова глътка, с което вежливо остави време на господарката да си спомни какво знае за дома на този лорд, за клана му и за политическите му връзки.
А това време наистина й трябваше, тъй като Ханку бяха малък дом и никога не бяха имали отношения с Акома. Бяха от Нимбони, толкова дребен клан, че винаги се съюзяваха с други, по-големи. С кои кланове се бяха съюзили в момента, Мара не помнеше. Аракаси щеше да знае. Може би също тъй щеше да потвърди дали Ксалтепо е подновил участието си в партията на Жълтото цвете след разпадането на Военния съюз. Партията на Жълтото цвете нямаше връзки с Минванаби, но понякога бяха поддържали общи интереси с тях, преди Алмечо да понесе бялото и златното, а наложените промени от приемника му Аксантукар бяха разтрогнали старите съюзи. Партията на Жълтото цвете в момента действаше сама и Нимбони най-вероятно бяха склонни да изберат страната на клана Канацаваи. Може би това беше ход в тази посока.
Мара въздъхна безсилно заради неузнаваемо заплетената политика през този сезон. Без мрежата на Аракаси щеше да се лута слепешком и да разчита на предположения, без да може да води решително своя клан през трудностите.
Пратеникът довърши питието си и учтиво изчака да му обърне отново внимание. Тя му махна с ръка и той продължи:
— Лордът на Ханку официално те моли да обмислиш съюз с неговия дом. Ако прецениш, че въпросът е в интерес на Акома, лорд Ксалтепо моли за среща, на която да обсъдите предложението му.
Домашен роб ненатрапчиво прибра празната чаша за сока. Мара използва тази пауза, за да формулира бързо решение.
— Поласкана съм от предложението на господаря на Ханку и ще отговоря чрез един от личните ми куриери.
