— Трябва добре да огледам подготовката, предлагана за срещата ви. Лордът може да е наел убиец или да е поставил засада. Това къде желае да се срещне с теб и при какви условия ще ни каже много.
Това, че бившият Боен водач не оспори нуждата от преговори, не убегна на Мара.
Люджан, с опита си на бивш сив воин, предложи нова перспектива.
— Ханку са смятани за отцепници от могъщите домове на Пеш. Познавах се с братовчеда на една от жените на подофицерите ми, който служеше при Ксалтепо като Патрулен водач. За лорд Ханку се говореше, че рядко споделял тайните си и го правел само в случаи на взаимна изгода. Това, че са нов дом, се каза, но издигането на фамилията се дължи на мощните им делови интереси в Юга.
Джикан последва примера на Люджан и разшири картината.
— Ханку имат интерес в чоча-ла. Тъй като бяха слаби, по някое време бяха експлоатирани безмилостно от гилдиите. На бащата на лорд Ксалтепо му омръзна да губи приходите си. Когато дойде на власт, сам нае мелничари на зърно и вложи доходите си от чоча-ла в това предприятие. Синът му продължи да разширява бизнеса и сега са ако не господстващ, поне главен фактор в южните пазари. Хвали се с процъфтяваща търговия и обработва добивите на други производители. Възможно е да желае договореност, която ще докара зърното на нашия васал Тускалора в неговите сушилни.
— В Пеш? — възкликна Мара. — Защо лорд Джиду трябва да рискува с плесента и влагата при превоза на зърното си по море или да поеме високите разноски на сухопътен керван?
— За изгода — разсъди с неподражаемата си педантичност Джикан. — Почвата и климатът не са добри за чоча-ла толкова далече на полуострова. Дори некачественото зърно на Ханку носи високи приходи там. Повечето производители мелят добивите си близо до дома, за да си спестят тежестта от превоза на шушулките. Но зърното се съхранява по-добре в необелен вид, а мелниците на подправката на Ханку биха могли да вземат високи цени за всяка чоча-ла, която биха могли да обработят в бездейното време между сезоните. И в крайна сметка премахват потенциален съперник от местния пазар. След време такава връзка би могла да осигури вход за стоките им в ядрото на империята.
— Защо тогава не се обърнат към лорд Джиду? — възрази Мара.
Джикан разпери помирително ръце.
— Господарке, ти може да си разрешила на лорда на Тускалора правото да договаря финансовите си дела, но сред търговците и представителите в градовете за теб се говори като за негова върховна владетелка. Не могат дори да си представят, че един владетел е толкова щедър в политиката си като теб. Тоест на пазарите се твърди, че ти може да държиш контрола.
— Джиду ще протестира — възрази Мара.
Този път се обади Накоя.
— Милейди, той не смее. Има си своята мъжка гордост. Гложди го, че е бил надвит от жена. Лорд Джиду ще предпочете да не става обект на нови клюки, вместо да се обърне към теб с оплакване.
От този момент дискусията се задълбочи и Кевин заслуша напрегнато. Мълчеше не толкова от почитание, колкото от изумление от сложността на цуранската политика. Напоследък, ако предложеше мнението си, това ставаше по-малко от невежествен импулс и повече — от прозрение, породено от чужда гледна точка.
Мара претегляше аргументите на съветниците си и се мъчеше да избегне нарастващата тревога колко много ще й липсва варваринът, щом най-сетне се заемеше с пренебрегваната досега отговорност и си избереше подходящ съпруг. Колкото и объркана да ставаше текущата политика, тя се наслаждаваше на този момент, обкръжена от хора, които я обичаха, и от нежната, позната топлина на лятната нощ.
Светлината на фенерите падаше мило на лицата на Кейоке и Накоя и смекчаваше бръчките на угриженост. Блестеше в очите на Сарик в миговете на разпалено въодушевление и прикриваше отегчението на Джикан.
Не минаваше и ден, в който хадонрата да не посети, най-отдалечените поля на имението. След Достари той посещаваше града всяка сутрин — тръгваше преди изгрев-слънце и се връщаше преди обед, като понасяше двата часа пътуване, за да получи най-пресните новини за търговските потоци от пълномощниците си. Малко благоприятни възможности убягваха на усърдното му внимание, но на Мара й се искаше несгодите да намалеят и да не й се налага толкова тежко да разчита на резервите си. Джикан я беше научил на много неща в сложния свят на финансите, а другите й съветници бяха спасили Акома от бедствия, предизвикани от нейната неопитност в първите й дни на господарка. Мълчаливо благодари на Лашима, че покровителства добрите хора. С оброка пред клана Хадама и с кръвната вражда на Минванаби срещу нея не смееше да си представи загубата на никого от присъстващите.
Обсъждането най-сетне приключи. Мара резюмира гледните точки и каза:
— Изглежда, че трябва да изпратя послание до лорд Ксалтепо, като уговоря среща, която да е най-благоприятна за безопасността ми. Джикан, можеш ли да уредиш да наемем някоя от залите на гилдиите в Сулан-Ку?
Но преди хадонрата да успее да отговори, се намеси сух глас:
— Милейди, с цялото, дължимо уважение, публично място може би няма да е най-добрият избор.
