В деня, в който беше паднал жертва в капан на Минванаби, баща й бе избрал да се бие до смърт, вместо да посрами потеклото си, като избере бягството и живот на страхливец. Мара не можеше да си позволи друго. Беше се опитала да ускори събитията с настояването си за среща с Тасайо. Ако й откажеше, трябваше да се изправи срещу него. И все пак, докато нямаше никакъв план как да опази дома си и честта си, позата й не беше нищо повече от празно перчене. Носеха я триумфално на платформата начело на военната сила на клана Хадама, но в ума й се таеше блато от страхове.
— Виж! — възкликна Кевин.
Измъкната от мрачния си размисъл, Мара погледна натам, накъдето й сочеше, и гърлото й се стегна. На запад от Свещения град беше вдигнала стан армия. Хълмовете се бяха превърнали в пъстър килим от цветни шатри и знамена. Кевин ги преброи набързо и след грубо пресмятане каза:
— Според мен са около петнайсет хиляди.
Нервите на Мара се отпуснаха, след като позна знамената.
— Това е част от клана Ксакала. Лорд Хопара е довел цялата сила на Ксакатекас. Следват го и други. — Но не само съюзниците й бяха дошли с военна сила. Мара кимна към реката. — Виж там.
Пътят минаваше покрай Гагаджин и на отсрещния бряг Кевин видя друга армия със струпани нагъсто шатри. Земята бе настръхнала от пилони със знамена.
— Богове! Там трябва да има петдесет, дори шейсет хиляди воини. Изглежда, половината лордове на империята са довели всеки мъж, годен да облече броня и да носи меч.
Мара кимна, стиснала устни, и отсече:
— Спорът ще бъде решен тук. Онези отвъд реката са подчинени на Тасайо. Това е мощта на клана Шоншони, други васални фамилии и съюзниците на Минванаби. Виждам знамената на Тондора и Гинейса близо до брега. И, разбира се, Екамчи и Инродака най-сетне са взели страната на Тасайо. — Махна с ръка. — Убедена съм, че лордовете Кеда и Тонмаргу са вдигнали лагерите си на север от града, с техните съюзници, близо четирийсет хиляди меча. И съм сигурна, че отвъд града, на един ден марш, има още сто хиляди воини. Десетки по-малки фамилии се държат настрана, но достатъчно близо, за да съберат плячката от труповете, ако стигнем до сблъсък. — Сниши глас, сякаш се боеше да не я чуят неподходящи уши. — С толкова много войници, готови за бой, можем ли да избегнем гражданска война дори и да искаме?
Възгласите на тълпата изведнъж закънтяха кухо. Кевин — даваше си сметка, че господарката му трепери под бронята — отвърна с утешително свиване на рамене:
— Малко войници горят от желание да убиват. Дай им оправдание и ще предпочетат да се напият заедно или да се позабавляват с дружеска юмручна свада. Така поне е на моя свят.
И все пак не можеше да се пренебрегне контрастът между одухотворените физиономии на Мидкемия в подобни случаи и подобните на маски изражения дори у най-низшия просяк тук, на Келеуан. Кевин никога не беше виждал толкова готова да умре пасмина като тия цурани. Един простак само да си отвореше устата…
Не искаше да мисли за това. Мара не беше сляпа за риска. Един изваден меч в името на честта — и цялата империя щеше да се разбуни. Възможно ли беше това да се избегне? След като бе видял касапницата в Нощта на кървавите мечове, Кевин не държеше особено да провери.
Щом авангардът се приближи до сводестата градска порта, тълпите възхитени зяпачи се стопиха. Патрул имперски воини излезе напред, за да посрещне антуража на Хадама. Мара заповяда да спрат пред портата, а Ударният водач се приближи. Бялата му, обшита със злато броня блестеше на утринното слънце.
— Мара от Акома! — извика той високо.
Мара — не беше свикнала с тежестта на шлема — кимна предпазливо.
— По каква причина си събрала клана Хадама и го водиш в Свещения град? — попита строго имперският офицер.
Мара го изгледа отвисоко и каза:
— Срамиш Небесната светлина с лошото си възпитание.
Офицерът вирна брадичка.
— Лейди, ще отговарям за действията си, когато Туракаму отсъди къде ще е следващото ми качване на Колелото на живота. — Хвърли поглед първо към армиите, вдигнали стан покрай речните брегове, а след това, с подчертан упрек, към воините зад платформата на Мара. — Възпитанието е най-малкият проблем. Ако боговете пожелаят, много от нас може да срещнат съдбата си твърде скоро. Аз изпълнявам заповедите, които са ми дадени. — Видимо напрегнат от това, че има зад гърба си само двайсет войници, а много хиляди стоят в готовност да се отзоват на призива на Мара, завърши малко грубо: — Имперският Боен водач нареди да му докладвам причината да доведеш мощта на клана Хадама до Свещения град.
Този момент можеше да се окаже точно пламъкът, който да разпали конфликта, осъзна Мара. Реши, че е по-благоразумно да пренебрегне унижението, и отговори:
— Дойдохме за съвет с други от нашия ранг и сан в интерес на добруването на империята.
