— Тогава продължи до покоите си, лейди Акома, и знай, че Имперският мир е над Акома. Може да вземеш почетна охрана от войници Акома и същия брой войници от клана за всеки лорд от Хадама, който те придружи. Но знай, че Небесната светлина се е разпоредил Залата на Съвета да остане затворена, докато той не заповяда друго. Всеки, който се опита да влезе в двореца без имперско съгласие, ще бъде смятан за изменник На империята. Е, ще благоволиш ли да продължиш?
И се отдръпна настрани, за да може да премине платформата с Мара и почетната й охрана. Мара се наведе към Люджан и нареди:
— Извести лорд Чековара и другите: ще се срещнем в градската ми къща по залез-слънце.
Той се поклони отсечено и попита:
— А воините, господарке?
Мара огледа околните хълмове, шатрите, знамената и войниците и каза:
— Потърси знамето на Минванаби и разположи хората си колкото може по-близо до техните линии. Искам Тасайо да знае, че каквото и да направи, кама на Акома е опряна в гърлото му.
— Да, господарке.
Докато влизаше в града, Мара съжали, че няма как да облекчи страха, стегнал стомаха й. Всичко щеше да се реши тук, през следващите няколко дни, а тя все още нямаше представа как да избегне съдбата, за която се бяха заклели Минванаби — че тя и деветгодишният й син ще бъдат принесени в жертва на Червения бог. Бронята сякаш още повече натежа на раменете й. Беше ли останало някое място на този свят, където да може да намери мир за мисълта си?
Следобедът си почива, а вечерта свика съвета си.
Никой не предложи гениални идеи.
На следващата сутрин клан Хадама се събра във вътрешната градина. Най-изтъкнатите Управляващи господари, както и неколцина съюзници, насядаха в широк кръг до централния фонтан.
Лордът на дома Онтара първи предложи мнение:
— Лейди Мара, владетели, които не изпитват обич към Тасайо, ще застанат с него срещу императора просто защото Ичиндар се опълчва на традицията. Мнозина и в нашия клан се боят от империя, управлявана от един човек, дори той да е Небесната светлина. Един Военачалник може да доминира, боговете знаят, че е така, но той все пак е само пръв между равни.
Чу се одобрително мърморене.
Мара все още се чувстваше странно не на място и се помъчи да се съсредоточи. Ироничните наблюдения на Кевин за цуранската политика бяха верни поне в едно отношение: цуранските благородници повече обичаха властта, отколкото мразеха жестокостта, убийството и напразното хабене на ресурси. Мара си даваше сметка, че мисленето й се е променило до непонятна за повечето управляващи благородници степен, така че се помъчи да обясни тактично:
— Тези, които сляпо са се вкопчили в традицията или ги е страх от промяна, са глупави. Да приемеш Тасайо е все едно да сложиш релли в пазвата си. Ще се възползва от топлината и храната, но накрая ще убие. Позволите ли му да намали властта на императора, избирате по-лош курс от абсолютното имперско управление. Лорд Минванаби е млад човек. Може да задържи бялото и златното за десетилетия. Той е умен, безскрупулен и, ако мога да говоря откровено, обича да причинява болка. Достатъчно умен играч е, за да може да превърне въпроса за наследяването в заплетен проблем. Алмечо и Аксантукар за малко щяха да превърнат поста на Военачалника във фамилен. По-малка ли е амбицията на Тасайо от Минванаби?
Неколцина лордове се спогледаха, защото бяха склонни да приемат Тасайо и предсказуемата му претенция за бялото и златното. След като кланът Омечан бе съкрушен от позора на Аксантукар, Минванаби бяха останали неоспорими първи кандидати за поста. Лорд Ксакатекас беше твърде млад, а лорд Кеда — твърде силно свързан с партията на Синьото колело, за да се противопоставя на императора. Единственият възможен съперник щеше да е лорд Тонмаргу, ако Анасати му окажеха пълна подкрепа. Но Джиро не го смятаха за благонадежден — собствените му приоритети все още не бяха ясни, а и той беше дал да се разбере, че няма да следва стъпките на баща си. Не само уличните клюкари и продавачите на слухове бяха убедени, че Тасайо ще е следващият Военачалник. По-същественият въпрос като че ли беше дали ще спечели бялото и златното по мирен начин, или чрез кървава война.
От всички присъстващи като че ли единствен лорд Чековара бе достатъчно отпуснат, за да похапва от сладкишите на подносите с лека храна и напитки. Сега изтупа трохите от брадичката си и каза:
— Мара, във всичко, което направи, откакто стана Управляваща господарка, постоянно доказваш способността си да импровизираш. Може ли да предположим, че пазиш някаква неочаквана неприятна изненада за Тасайо?
