Несигурна доколко този въпрос може да произтича от горчивина заради това, че си бе присвоила поста му, и доколко може да е искрено желание да вдъхне увереност на събралите се, Мара потърси в изражението му някакъв намек, който да й подскаже какво да прави. Но широкото лице на лорд Беншай остана безизразно. Тя не смееше да му отговори лекомислено. След като бе наложила на клана безпрекословно подчинение, бе поела и отговорността да гарантира оцеляването им. Все още нямаше представа какво ще направи, така че вместо да позволи съмненията й да разтърсят основите на наскоро спечеления съюз, реши да е уклончива.
— Скоро Тасайо няма да командва нищо повече от червеи в пръстта, милорд.
Лордовете се спогледаха, но тъй като оспорването на това открито изявление щеше да засегне чест, никой не възрази. След неловка минута мълчание лордовете на клан Хадама започнаха да стават и да пожелават приятен ден на своя Боен вожд. Всички знаеха, че до края на седмицата Тасайо ще влезе в града, ще се опълчи на императора и ще настои за възстановяване на властта на Висшия съвет. Как точно възнамеряваше Мара да му попречи? Определено й липсваше военна мощ, за да се противопостави на лорд Минванаби открито. И все пак бе достатъчно умна, за да не смее дори Беншай от Чековара да се изкаже против нея под собствения й покрив.
След като изпрати клановите владетели, Сарик се върна и се изненада, като видя господарката още да седи до фонтана. Погледна я и видя, че е пребледняла.
— Зле ли ти е, господарке?
Мара отвърна сякаш с усилие:
— Просто стомашно смущение. Ще мине.
Но Сарик внезапно се уплаши. Изведнъж тя му се стори много крехка. Уплашен, че може да я е хванала лятната треска или че враг може да е намерил начин да отрови храната й, той се наведе към нея.
— Ще се съвзема до час — увери го Мара и махна вяло с ръка. — Слугинята ми знае как да ми помогне. Повикай я.
Тревогата на Сарик преля в смътна догадка и той я изгледа проницателно.
Господарката извърна лице. Най-сетне бе осъзнала, че умората й през последните няколко дни не е просто от многото усилия. Затрудненият стомах сутринта беше познат признак за бременност. И гаденето също. С Аяки не бе могла да задържи закуската през първите девет седмици, докато го носеше. Отпрати Сарик, преди да се е сетил какво й е. Докато чакаше слугинята, се замисли, че скоро ще дойде времето, когато ще трябва да действа с… как го беше нарекъл Кевин? Нерви от стомана! Да, трябваше да има само твърдост в душата си. И при мисълта за любимия й, който седеше в покоите й и чакаше да го повика или тя да отиде при него, сълзите й потекоха.
Кевин никога не биваше да разбере, че носи дете от него. Този единствен факт щеше да го привърже към нея по невъобразимо жесток начин. Предаността му към Аяки бе доказала колко много обича децата. Макар никога да не бе говорил за това, Мара беше прочела копнежа в очите му. Знаеше, че копнее за свой син или дъщеря и че според кодекса на честта на родния му свят на такива неща се гледа твърде сериозно. На Келеуан незаконно дете от роб нямаше да е проблем — незаконните деца на благородници често се издигаха до високи постове. Но за Кевин проблемът щеше да е по-близо до сърцето му от собствения му живот. Не, мъжът, когото обичаше, не трябваше никога да го узнае, а това означаваше, че дните й с него са преброени.
Някой ден, надяваше се, детето в утробата й щеше да бъде признато за син на Хокану и да се издигне до лорд на Шинцаваи… Това, че той — вече се надяваше да е момче — щеше да е на Кевин, беше просто начинът й да изплати своя дълг на честта към варварина, който бе спечелил сърцето й и който многократно бе спасявал живота й. Родът му щеше да продължи почетно на земята на Келеуан и така сянката му щеше да е почитана и помнена.
Но Мара знаеше, че първо трябва да оцелее през следващите няколко дни. Дори такъв могъщ лорд като Камацу нямаше да обвърже наследника си с дом с толкова опасен враг като Тасайо. Вече пребледняла не само от стомашните болки, Мара стисна зъби. Трябваше да състави план, с който да измъкне победата от ръцете на Минванаби. Просто трябваше. Алтернативата беше смъртта на сина й и на неродения още син на Кевин.
Залезът хвърляше червена светлина над града.
Тасайо седеше върху купчина възглавници на терасата на резиденцията си в Свещения град. За разлика от повечето други Управляващи господари, които имаха къщи в града, Минванаби притежаваха внушително имение на един хълм с изглед към центъра на имперския квартал. Присвил очи към сменящите се стражи в бяла броня при вътрешната порта на императора, лордът погледна с досада писмото в ръцете на своя Първи съветник.
С безкрайно търпение Инкомо настоя:
— Господарю, Мара е до градската порта с почетната си гвардия. Освен това е придружена от имперски пратеник със служебен жезъл и над града има Имперски мир. Щом я известиш, ще тръгне към определеното място за среща.
