— Е, братовчеде, точно това са нещата, които трябва да разберем. — Тасайо направи символичен жест, наподобяващ забиване на меч. — Говориш все едно, че момичето води безметежен живот. Не е така. Аз уредих другоземните варвари да убият в наша изгода баща й и брат й — доста чисто, ако ми е позволено да кажа. Сезу и Ланокота умряха, стиснали разпраните си кореми и гърчещи се в калта. — Страстта придаде плам на думите му. — Дори Акома да разчитат на късмета на Лудия бог, това определено не послужи много добре на бащата и брата на Мара!
Десио почти се усмихна, но си спомни, че баща му беше свършил по същия начин, в агония върху собствения си меч, и ядосано удари с юмрук по възглавниците.
— Добре, ако има шпиони, как ще ги разкрием?
Инкомо си пое дъх, за да отговори, но погледът на Тасайо го спря.
— Ако господарят ми разреши, бих предложил начин.
Десио му махна да продължи. Заинтригуван достатъчно, за да забрави болежките си, Инкомо се наведе напред, за да чуе съвета на младия воин.
Тихият глас на Тасайо едва се чуваше на фона на шумоленето на параваните. Но пък така никой нямаше да може да ги подслуша.
— Няма полза от един шпионин, ако не донася полезна информация — каза младият воин. — Така че обръщаме този факт в наша изгода. И ето как. Препоръчвам да оповестиш някои дейности, които биха били вредни за интересите на Акома. Заповядваш на своя Боен водач да предприеме набег срещу керван или гранично владение. На следващия ден подхвърляш на своя зърнен посредник, че възнамеряваш да подбиеш цените на тиза, предлагани от Акома на пазарите в Равнинния град. — Тасайо замълча, създавайки впечатлението за безметежно спокойствие, но Инкомо с одобрение забеляза, че не е съвсем отпуснат. Блясъкът в очите му издаваше, че както винаги бдително наблюдава за неприятност. — Ако Мара защити керваните си, ще знаем, че имаме шпионин в казармите. Ако изтегли добивите си тиза от пазарите, ще разберем, че имаме агент на Акома, предрешен като чиновник. След това е въпрос на разкриване на осведомителя.
— Много умно, Тасайо — каза Инкомо. — И аз мислих за подобна тактика, но остава един сериозен недостатък. Не можем да си позволим да продадем нашата тиза на загуба. И няма ли да разкрием машинациите си на Акома, след като не последва никакво нападение на кервана?
— Да, ако не нападнем. — Тасайо леко отпусна клепачи. — Но ние ще нападнем и ще бъдем победени.
Десио удари ядосано по възглавниците.
— Победени? И да загубим още позиции в Съвета?
Тасайо вдигна успокоително ръка.
— Само малко поражение, братовчеде. Достатъчно, за да осигури доказателство, че сме издадени. Имам планове за този шпионин, когато го разкрием… с твое позволение, разбира се, господарю.
Моментът беше отигран гладко, забеляза със скрито възхищение Инкомо. Без да се счепка пряко с Десио, Тасайо беше подхвърлил внушението, че младият Господар ще получи дължимото му се почитание. Другата страна на монетата беше, че позволението, разбира се, щеше да се даде.
Десио захапа стръвта, но му убягнаха по-големите последствия.
— Когато хванем този предател, ще се погрижа да бъде изтезаван в името на Червения бог, докато плътта му стане на гърчеща се каша! — Тлъстият му юмрук пак удари по възглавниците за тежест, а носът му се наля с кръв и от розов стана морав.
Но Тасайо не издаде никаква тревога, все едно ежедневно си беше имал работа с разгневени благородници.
— Би било напълно заслужено, братовчеде — съгласи се той. — Но все пак убийството на този шпионин, колкото и да е ужасно, ще донесе победа на Акома.
— Какво!? — Десио спря да тупа по възглавниците и се изправи рязко. — Братовчеде, главата ме заболя от теб. Какво биха могли да спечелят Минванаби, освен оскърбление, като оставят жалкия шпионин жив?
Тасайо се отпусна на лакът и небрежно вдигна един джомач от купата на масата. Нокътят му погали извивката на плода почти като милувка, все едно презрялата коричка беше плът.
— Трябват ни контактите на този шпионин, почитаеми господарю. За нас ще е добре, ако нашите врагове Акома научават само това, което ние пожелаем да научат. — Ръцете му стиснаха плода и силно извиха. Зрелият джомач се разцепи на две, само с няколко плиснали капки червен сок. — Нека шпионинът сам заложи следващия ни капан.
Инкомо помисли за миг и се усмихна. Десио се обърна от братовчед си към Първия си съветник, но все пак с изненадваща ловкост улови подхвърленото от братовчед му парче плод. Захапа го й започна да се смее, най-сетне възвърнал високомерната самоувереност на великите си предци.
— Добре — каза той, докато дъвчеше с наслада. — Харесва ми планът ти, братовчеде. Ще хвърлим отряд мъже в някой безполезен набег и нека кучката Акома да си мисли, че ни е надвила.
Тасайо потупа с показалеца си останалото в ръката му парче плод.
— Но къде? Къде да нападнем?
Инкомо помисли малко и предложи:
— Милорд, според мен набегът трябва да е близо до дома й.
— Защо? — Десио изтри сока от брадичката си с извезания си ръкав. — Тя ще пази грижливо имението си, както винаги.
