— Не самото имение, милорд, защото Господарката на Акома няма нужда от шпионски сведения, за да поддържа бдителна охрана срещу нападение на войската ти. Но няма да очаква набег срещу керван, тръгнал към речното пристанище на Сулан-Ку. Ако нападнем между земите на Акома и града и тя се окаже подготвена за набега ни, можем да засечем откъде и как е изтекла информацията и да разкрием агента сред домашните ни слуги.
— Първи съветнико, предложението ти е чудесно — каза Тасайо малко прекалено властно. — Милорд, ако позволиш, ще ръководя подготовката на такъв набег. Един обикновен търговски товар предполага слаба охрана, освен ако кучката Акома не знае, че ще си има работа с кръвни врагове. — Усмихна се и белите му зъби блеснаха на фона на смуглата кожа, потъмняла още повече по време на кампанията. — Би трябвало да можем да научим кога ще тръгне такъв керван просто като се свържем с търговските агенти в Сулан-Ку. Няколко дискретни въпроса и може би един-два подкупа, за да се скрие, че сме разпитвали, и би трябвало лесно да разберем кога се очаква следващ керван на Мара.
Десио изслуша предложението на Тасайо с помпозното високомерие на господар.
— Братовчеде, съветът ти е гениален. — Плесна с ръце, за да повика дежурния вестоносец от поста му зад вратата, и заповяда: — Доведи писар.
След като робът напусна, Тасайо заговори хладно, като човек, едва сдържащ силното си раздразнение:
— Братовчеде, не трябва да записваш заповедите, които обсъдихме току-що!
— Ха! — Десио се изкиска, после се изсмя с цяло гърло, наведе се от подиума и тупна с тежкия си юмрук братовчед си по рамото. — Ха! — изсмя се отново. — Не се подигравай с интелигентността ми, Тасайо. Разбира се, че съм достатъчно разумен, за да не въвличам дори слуги и роби в замисъла ни! Не, просто реших да нахвърля писмо до Военачалника, да го помоля за извинение за отсъствието ти от кампанията му на варварския свят. Ще се примири, след като Минванаби все още сме най-ценният му съюзник. И, братовчеде, току-що ми показа колко много си нужен тук.
Инкомо загледа как ще реагира Тасайо на похвалата на своя Господар. Не му беше убягнал тренираният в битки рефлекс, когато воинът видя идващия приятелски удар, не пропусна да забележи и пресметнатото на мига решение да го понесе. Тасайо беше станал опитен в политиката не по-малко, отколкото в убиването на врагове.
С хладно любопитство Първият съветник на Минванаби се запита колко ли дълго ще е податлив господарят му на съветите на човек толкова явно надарен с качества, каквито липсваха на него, но който не можеше да не бъде използван във възстановяването на предишното величие на Минванаби. Десио скоро щеше да разбере, че интелигентността на Тасайо издава собствената му глупост. И рано или късно щеше да поиска нещо повече от марионетната титла Господар. Инкомо усети, че главоболието го мъчи отново. Можеше само да се надява, че Десио ще се обърне срещу братовчед си едва след като кучката на Акома и нейният наследник станат на каша под пилона на великата молитвена порта на Червения бог. Най-добре беше да не се подценява колко време може да отнеме това начинание. Такава суетност беше струвала живота на Джингу от Минванаби. А чрез това нещастие Мара беше получила достатъчно признание, за да спечели могъщи съюзници.
Умът на Тасайо явно бе ангажиран от подобни тревоги, защото след като посланието до Военачалника бе написано и докато Десио се беше залисал със заповеди на слугите си да донесат освежителни напитки и плодове, воинът се обърна към Инкомо с привидно небрежен въпрос.
— Знае ли някой дали Мара е отправяла предложение към Ксакатекас? Когато получих заповедта си за отзоваване от варварския свят, един приятел между неговите офицери спомена, че техният Господар е обмислял да се обърне към нея.
Тук Тасайо се издаде. Никакво приятелство не можеше да съществува между офицери, които бяха врагове. От това Инкомо разбра, че информацията е била придобита с интрига, и със сумтене, което трябваше да мине за смях, сподели последните си събрани оттук-оттам сведения.
— Господарят на Ксакатекас е достоен за… ако не за страх, то за уважение. Позицията му във Висшия съвет обаче в момента не е изгодна. — С усмивка, оголила два реда съвършени зъби, добави: — Нашият преблагороден Военачалник беше донякъде разстроен от неохотата на Ксакатекас да разширят интересите си в завоеванието на варварския свят. Това доведе до известни странични действия и когато прахта се слегна, лорд Ксакатекас се оказа натоварен с военна отговорност за малката ни задморска провинция. Чипино от Ксакатекас вехне в Достари начело на гарнизон, който държи единствения важен проход през планините до Цубар. Пустинните разбойници са активни според последните сведения, тъй че очаквам да е зает — да се надяваме твърде зает, за да се занимава със сондажи към Акома.
Приключил със слугите и останал без нищо за правене, освен да очаква следобедния пир, Десио се включи в разговора. Махна с пухкавата си ръка, за да върне полагащото се внимание към себе си, и рече:
