— Сигурен съм, че Тасайо командва. Умът му е един от най-лукавите и острите, на които съм се натъквал. Послужи добре на лорд Джингу в унищожаването на Тускай. — Всички, освен Кевин знаеха, че Аракаси е служил на падналия дом Тускай, преди да мине на служба при Мара. — Тасайо е много остър меч в ръцете на господаря си. Но след като работи под негови указания… трудно е да се прецени какво би направил. Мисля, че засега сондира. Възможно е на воините му да е заповядано да умрат, за да може да провери нещо за дома Акома. Смятам, че това е хитрост.
— С каква цел?
— Ако знаехме, господарке, щяхме да планираме противодействия, вместо да разсъждаваме над възможности.
Мара замълча напрегнато.
— Аракаси, възможно ли е сред нас да има шпионин?
Кевин загледа с любопитство как Началникът на шпионите отново застина смълчан. Внимателното наблюдение показваше, че мъжът умее да се вмести в заобикалящата го среда така, че да се слее с нея.
— Лейди, от деня, в който положих клетвата си над натамито на Акома, проведох най-щателни разследвания. Не знам за нито един предател.
Господарката махна обезсърчено с ръка.
— Но защо да нападат керван с тиза между имението и Сулан-Ку, освен ако някой не се досеща какви са плановете ни?
Аракаси, следващият ни зърнен товар е за да прикрие новите ни мостри коприна. Ако това е информацията, която Минванаби са се опитали да разкрият, наистина ще имаме големи неприятности. Нашата коприна чо-джа трябва да изненада търговците на търговете. Доходите и позициите ни ще бъдат изгубени, ако тайната ни бъде разкрита предварително.
Аракаси кимна.
— Да. Набегът на войниците на Десио може да е съвпадение, но споделям мнението ти. Не можем да си позволим да мислим, че е съвпадение. Най-вероятно той сондира, за да разбере защо охраняваме керваните си толкова тежко.
— Защо не ги пратите за зелен хайвер? — подхвърли Кевин.
— Хайвер ли? — сопна се Кейоке изнервено. Бойният водач на Мара вече се беше примирил с неуместните забележки на варварина. Той явно не можеше да бъде накаран да мисли като роб, а и Господарката в един момент, по някакви нейни си причини, бе решила да не държи на протокола. Но Аракаси и мидкемиецът не се бяха срещали досега и за Главния шпионин такова нахалство беше изненада.
Неподатлив на предразсъдъци, Аракаси пренебрегна статуса на мъжа и дръзкото му нахалство като нещо несъществено и се вкопчи с почти плашещо напрегнат интерес в идеята, криеща се зад предложението на Кевин.
— Използваш дума за рибешки яйца, но намекваш за нещо съвсем различно.
— Заблуда, един вид. — Кевин придружи обяснението си с обичайните си широки жестове. — Ако трябва да се скрие нещо в товар с тиза, обърквате врага, като скривате увити и запечатани пакети във всеки фургон, който вози стока. Тогава врагът трябва или да изтъни силите си и да прихваща всички излизащи кервани, и така да разкрие намеренията си, или да се откаже, понеже ще му коства много усилия.
Аракаси замига бързо. Умът му заработи още по-бързо.
— А копринените мостри няма да са в нито един от тези товари — довърши той, — а скрити някъде другаде, може би дори съвсем видими, там, където наличието на коприна е съвсем обичайно.
Очите на Кевин светнаха.
— Точно така. Бихте могли дори да ги зашиете като хастар на халати й може би дори като отделен товар с шарфове.
— Идеята е разумна — каза Мара, а Аракаси кимна в мълчаливо съгласие. — Бихме могли дори да накараме робите да носят долни халати от фината коприна под обичайните си пътни халати.
В този момент някой отвън почука настойчиво на паравана. Аракаси инстинктивно се затаи в ъгъла си, а Мара попита кой е.
Параванът рязко се дръпна и се показа разрошената Първа съветничка на Акома, със зачервено от вълнение лице. Кейоке се отпусна и напрегнатата му ръка се отдръпна от дръжката на меча, а Накоя се нахвърли разгневена върху господарката си още, докато правеше задължителния поклон.
— Милейди, виж само дрехите си! — бившата дойка завъртя очи към тавана в отчаяние.
Изненадана, Мара погледна домашната си роба, разтворена в горещината и запрашена по яката от посещението на кошера чо-джа.
— И косата ти! — продължи Накоя ядосано и размаха укорително сбръчкания си пръст. — Цялата сплъстена и чорлава, след като трябва да блести от чистота и да ухае. Поне десет слугини ще ни трябват! — След това, забелязала сякаш присъствието на Кейоке чак сега, закудкудяка вбесена: — Вън! Господарката трябва да бъде приведена в приличен вид, и то много бързо.
— Накоя! — сряза я Мара. — Какво ти дава повод да нахлуваш в личния ми кабинет и да се разпореждаш с офицерите ми като с домашни слуги? И защо проблемът с външния ми вид изведнъж се оказа толкова спешен?
Накоя се вцепени като стресната птица джига.
— Кълна се в пресветата Лашима, господарке, как можа да забравиш? Как можа?!
— Да забравя? — Мара избута един паднал кичур коса и я погледна искрено объркана. — Какво съм забравила?
Накоя изпухтя, останала без думи. Аракаси се намеси много предпазливо и отговори вместо нея:
