— Милата баба най-вероятно има предвид Хокану от Шинцаваи, чиято свита подминах на пътя от Сулан-Ку.
Първата съветничка на Акома отново си възвърна самообладанието и заговори хапливо:
— Писмото с прошение на младия благородник стоя на писалището ти цяла седмица, господарке. Отговори му, че го приемаш, а сега го оскърбяваш, като не си готова да го поздравиш с пристигането.
Мара прибягна до дума, която ни най-малко не подхождаше на сана й. Това предизвика още грачене от страна на Накоя и неприкритата широка усмивка на Кевин, който бе овладял неприличните цурански фрази от един роб колар и те бяха станали съществена част от речника му.
Накоя изля безсилието си, като плесна силно с ръце, за да повика слугините за банята на Мара. В последвалата суматоха, докато младите робини нахлуваха с легени, кърпи и наръчи изящно облекло, Мара освободи Бойния водач. Докато три чифта ръце смъкваха дрехите й, издърпа едната си китка и посочи стегнатите на вързоп копринени мостри от кошера чо-джа.
— Аракаси, реши какво да правим с тях. Джикан ще ти каже кога трябва да пристигнат в Джамар. Измисли някоя хитрина, за да ги откараме там незабелязано.
Началникът на шпионите отвърна с поклон и излезе с вързопа. Кевин остана, забравен на мястото си зад възглавничките на Господарката. В следващата минута бе запленен от Мара, застанала права в коритото, докато слугините обливаха с вода стегнатото й тяло. След това тя седна бавно и изящно. Докато отдъхваше в коритото, а слугините я сапунисваха и миеха косата й, Кевин гледаше голата й плът и ругаеше наум неудобно късото цуранско облекло, понеже гледката на прелестната му млада господарка накара мъжеството му отново да се надигне. Стоеше като смутено кухненско ратайче, събрал ръце пред чатала си, и се опитваше да мисли за неприятни неща, за да обуздае непокорното си тяло.
Когато Господарката, на Акома се измъкна припряно от грижите на слугините си, Кевин я последва на обичайното си място най-вече защото никой не си беше направил труда да му каже друго. Нагиздена със скъпоценни накити и облечена в изящна роба, обшита с перли и смарагди, Мара беше твърде възбудена, за да забележи варварския роб, който бе станал неизменна част от обкръжението й вече почти от месец. Крачеше забързана по коридорите, а веждите й бяха свъсени от яд. Вече достатъчно запознат с настроенията й, Кевин реши, че този Хокану от Шинцаваи е дошъл за нещо повече от обичайната визита на учтивост. В много отношения Мара предпочиташе да обсъжда финанси със своя хадонра, вместо да изпълнява социалните задължения, които й тежаха като владетелка на древен и почитан дом.
След гневното напомняне на Накоя Мара забави стъпките си пред входа на вътрешния двор, най-прохладното място в този час, където да се предложат удобства на гост. Първата съветничка потупа повереницата си по китката и й даде последни указания.
— Бъди чаровна с този мъж, дъще на сърцето ми, но не подценявай проницателността му. Той не е досадно момче като горкия Брули, за да бъде залъган с романтични глупости, а ти определено го обиди, като го накара да чака.
Мара кимна разсеяно, отблъсна ръката на покровителствената Накоя и излезе сред пъстрата сянка на двора. Кевин я последва по петите.
До фонтана бяха подредени възглавнички, имаше и поднос с освежителни напитки и плодове. Бяха недокоснати. Щом Мара влезе, един строен мускулест мъж спря на място след може би десетки изнервени обиколки на градинските пътеки. Носеше синя коприна, обшита с топаз и рубини, дреха явно скроена за син на могъща фамилия. Вече свикнал с цуранската непроницаемост, Кевин не погледна красивото му, но безизразно лице. Вместо това хвърли поглед на ръцете, мускулести и мазолести от боравенето с меча. Забеляза и лекото пружиниране в крачката, когато младият мъж се обърна да поздрави Господарката, а също и напрегнатата стойка, която убедително издаваше раздразнение.
Въпреки това гласът на младия мъж беше вежливо сдържан.
— Лейди Мара, радвам се да те видя. Добре ли си?
Мара отвърна с поклон, накитите й блеснаха в петънцата слънчева светлина между листата на дърветата.
— Хокану от Шинцаваи, достатъчно добре съм, за да се вразумя. Подразнен си от моето забавяне, а за него няма никакви извинения. — Изправи се. Главата й едва стигаше до брадичката му. За да срещне тъмните му очи, трябваше да я кривне нагоре по начин, който без никакво притворство й придаде изумителна прелест. — Какво може да направи Акома, освен да помоли за прошка? — Замълча с обезоръжаващо невинна усмивка. — Просто забравих кое време е.
За миг Хокану изглеждаше възмутен. След това, явно объркан от чара на Господарката и трогнат от това, че не го лъже, се засмя искрено и зъбите му блеснаха.
— Мара! Ако беше воин, щях да разменя удари с мечове с теб. Но мога само да отбележа, че си ми задължена. Ще настоя за компанията ти в отплата.
Мара пристъпи напред и му позволи формална прегръдка.
— Може би трябваше да те срещна на прага в омачкания си халат, който нося на съвета си — подхвърли му лукаво.
