Хокану продължи да стиска ръката й по начин, който Кевин изтълкува като властен. Способността на младия мъж да прикрива нетърпението си зад фасада на изумително изящество подразни мидкемийския роб, макар да не можеше да каже защо. Когато благородникът реагира на закачката на Господарката с пореден смях и каза „направи го и следващия път“, Кевин неволно се намръщи.
Обикновено Мара беше остроумна и настъпателна, когато си имаше работа с мъжкия си персонал или с малкото изтъкнати гости, които Кевин бе наблюдавал в качеството си на неин личен слуга. С Хокану остроумието й стана по-малко язвително, а духът й, на който той с неохота бе започнал да се възхищава, бе обзет от необяснима плахост. Мара сякаш се пазеше да не издаде удоволствието си, когато позволи на младия воин да я настани на възглавничките. Явно намираше компанията на младежа за приятна. Нареди на Кевин да им поднесе храна и пиене. Хокану си взе напоени със спирт плодове и бокал с вино шаа. Тъмните му очи с интерес пробягваха по мидкемиеца и Кевин се почувства като оглеждана стока. След това благородникът се обърна закачливо към Мара.
— Виждам, че си опитомила този варварин саркат крайно възхитително. Изглежда, е научил мястото си доста по-добре от други от неговия вид.
Мара прикри веселието си зад ръба на чашата си с чоча и отпи малка глътка.
— Най-вероятно — каза мило. — Намери ли робите, които трябваха на баща ти в блатата нганги?
Очите на Хокану трепнаха, но той кимна и отвърна спокойно:
— Проблемът бе решен задоволително.
След това, осъзнал сякаш, че Мара е също толкова сдържана с него, колкото и той с нея по отношение на взаимния им, но неизказан интерес към мидкемийците, се върна на темата за физическите качества на Кевин, все едно червенокосият мидкемиец не присъстваше и не слушаше.
— Изглежда силен като бик нийдра и би трябвало да се справя много добре в разчистването на земята за пасищата ти.
Непривикнал да го обсъждат като животно, Кевин подхвърли, че би предпочел да събира залози на ръчна борба, но преди да се одързости да предизвика младия воин Шинцаваи да се счепкат, Мара отсече:
— Робе! Не си нужен повече тук. Прати Миса да ни обслужва. След това иди в предния двор и помогни на Джикан с каквото е нужно за кервана на Хокану.
Устните на Кевин се извиха в дръзка усмивка, докато правеше робския си поклон, все още не толкова дълбок, колкото трябваше, за непрекъснато раздразнение на Мара. След това, с кос поглед към Хокану, на който му липсваше съвсем малко, за да се нарече злобен, се обърна и напусна. Единственият недостатък в представлението му бе фактът, че късият цурански халат му стоеше нелепо, подробност, която Хокану не пропусна да забележи.
Коментарът, който Кевин едва чу, докато се отдалечаваше, беше близък до неприличие, предвид присъствието на Господарката. В изблик на злобен гняв Кевин съжали, че не може да се сбие, а след това, със също толкова изненадваща прямота, осъзна, че всъщност ревнува.
— Проклети да сте и двамата — изсумтя под нос.
Да си помисли изобщо за близост с Мара означаваше да си изпроси да го обесят на най-близкото дърво, може би с главата надолу над бавен огън. Ако спечелеше нещо от тази жена, нямаше да е с флиртуване. Някак, въпреки всичките очаквания и традиции, щеше да измисли начин да стане отново свободен.
Външният двор беше прашен, сякаш дъждовете от предната нощ бяха сън, разпръснат от слънчевата светлина. И беше пълен с нийдри и фургони. Виковете на коларите и мученето на воловете усилваха суматохата. Роби тичаха насам-натам с фураж, купи с тиза и съдове с вода. Кевин закрачи през тази бъркотия, все още ядосан, и за малко да стъпче Джикан.
Дребничкият хадонра изрева възмутено и отскочи. Вдигна глава, очите му обходиха мускулестата гръд на Кевин, която оскъдният халат едва покриваше, и той се намръщи с ярост, каквато господарката му никога не беше виждала.
— Какво се мотаеш тук?
Кевин обезоръжаващо повдигна вежди.
— Разхождам се.
Лицето на Джикан потъмня като буреносен облак.
— Вече не. Вземи леген и занеси вода на робите в кервана. Внимавай как вървиш и гледай да не обидиш някого от свитата на Шинцаваи, че, кълна се в боговете, ще заповядам да те обесят!
Кевин изгледа дребничкия хадонра, който винаги изглеждаше плах като мишка пред Господарката. Макар и по-нисък с цяла глава, Джикан не отстъпваше. Дръпна легена от ръцете на един минаващ покрай тях роб и мушна с ръба му Кевин в корема.
— Хващай се на работа!
Едрият мидкемиец изпъшка и отскочи, щом плисналата студена вода намокри слабините му.
— Проклятие — измърмори и хвана легена, преди да се доизлее върху мъжеството му.
Джикан се обърна и тръгна нанякъде. Загубил шанс да се промъкне незабелязан през гъмжилото, Кевин намери водоносеца и послушно напълни легена. Понесе плискащата се вода през прахоляка и навалицата и я предложи на двама изпечени от слънцето роби, седнали на задницата на натоварен със стока фургон.
— Я, ти си от Кралството — рече по-високият, рус и с два белещи се струпея на лицето. — Кой си? Кога те плениха?
