Инкомо се замисли за възможните усложнения.
— Лорд Десио ще трябва да спечели благосклонността на много съюзници в Съвета — и дори да им стане задължен, — та Мара да бъде назначена в Достари. Изпращането на Ксакатекас там беше скъпо и задържането му на границата за две години ще е трудно. Благородниците, които ни подкрепиха, ще поискат още отстъпки, за да бъдат купени за втори път, особено след поражението със смъртта на Джингу. Не сме толкова силни или влиятелни, колкото бяхме, напомням ви го със съжаление, и дългът, който ще ни се наложи, ще бъде голям.
— Колко струва смъртта на Мара от Акома? — попита тихо Тасайо. — Десио даде кръвна клетва на Червения бог. Алтернативата е да избием всяка жена и дете, които носят черното и оранжевото на Минванаби, а след това да идем пред храма на Туракаму и да се нанижем на мечовете си.
Инкомо кимна и погледна изпитателно Господаря на Минванаби.
Колкото и горещо да желаеше Десио разгрома на Мара, все пак разбираше тежките последствия от решението си. Замисли се, свъсил вежди, после каза:
— Смятам, че съветът на братовчед ми е добър. Но може ли да сме сигурни в пустинните хора?
Тасайо се загледа през прозореца, сякаш да види нещо в далечината.
— Това е несъществено. Защото сред тези нападащи „съюзници“ ще има полеви командир, готов да направи нужните стъпки, за да гарантира поражението на Мара. Лично ще ръководя сражението.
Думите му изпълниха Десио с радост.
— Чудесно, братовчеде. Репутацията ти е незаслужено пестелива. Ти си по-способен, отколкото ми бе съобщено. — Кимна въодушевено. — Добре, да започнем подготовката на тези планове. Ще изоставим бързането в полза на резултата.
— Да — потвърди Тасайо. — Имам да уредя много неща, милорд. Планът ни трябва да се придвижва съвършено, иначе рискуваме да си спечелим враждебността на два издигащи се дома. Армията, която ще събираме през следващите две години, трябва да се прехвърля тайно на малки отряди с лодки до Лама, после на запад по крайбрежния път до Банганок. Никой не трябва да заподозре прехвърлянето на войски. А когато Ксакатекас бъдат силно притиснати, трябва да сме готови да убием Кейоке в първия миг, в който се окаже уязвим. — Примига унесено, после погледът му се съсредоточи върху Десио. — Да, за много неща трябва да се погрижа. Моля за позволението на милорд да напусна.
Десио му махна да си тръгва. Въпреки че точно сега въпросите на протокола му бяха последната грижа, Тасайо се изправи и направи съвършения си поклон. Инкомо отново се зачуди дали зад това съвършено държане не се крие престъпна амбиция й след като братовчедът излезе, се наведе към господаря си и прошепна тихо въпроса си.
Десио се вцепени от изненада.
— Тасайо? Да предаде своя господар? — възкликна той неуместно силно. — Никога! — Убедеността му граничеше със сляпа вяра. — Откакто се помня, Тасайо е бил пример за всички ни. До момента на въздигането ми в ранга на Господар сигурно с радост щеше да ми пререже гърлото, за да спечели мантията на Минванаби, но щом заех мястото на баща ми, се покори на властта ми. Той е олицетворение на честта и е страшно умен. И от всички мъже на служба при мен именно той ще ми поднесе натамито на Акома.
След тези думи Десио плесна с ръце да повика слугите и поиска хубави млади робини да се къпят с него в хладните води на езерото.
Инкомо се поклони, примирен, че докато Десио прави незаконни деца, на Тасайо ще му трябва помощ, за да пусне в ход големия си замисъл за унищожението на Мара. Дори да изпитваше някакво негодувание от това, че Тасайо си бе присвоил ролята му, Първият съветник го криеше дори от самия себе си. Беше верен на своя господар. Докато Тасайо служеше на интересите на Минванаби, Инкомо не таеше никаква ревност в гърдите си. Освен това, промъкна се в ума му лукавата мисъл, често се случваше млади господари на Велики домове да претърпяват ранна смърт. Докато Десио не се оженеше и не създадеше наследник, Тасайо оставаше следващият в родословната линия за владетелската мантия. Случеше ли се Десио да загине преждевременно, никак нямаше да е добре някой, наследил неочаквано титлата, да е недоволен от сегашния Първи съветник.
Инкомо махна на един слуга и той се притече да изпълни желанията му.
— Извести Тасайо, че съм на негово разположение за всичко, за което ме сметне за достоен, и че с радост бих предложил скромните си усилия във великото му начинание.
След като слугата се отдалечи бързо, Инкомо помисли дали да не си поръча хладка баня и хубава жена, която да измие потното му уморено тяло. Бързо обаче пропъди това капризно желание и се надигна от възглавниците. Твърде много работа оставаше несвършена. Освен това, ако беше разгадал правилно младия Тасайо, той щеше да го повика до час.
Мара вървеше между редиците цветя кекали с кошница на рамо. Посочи един цвят и каза:
— Този.
