Слугата, който стъпваше по петите й, послушно се наведе и отряза цветето с остър нож. Слугата до него държеше фенер, за да му свети в сенките на ранната вечер. Първият слуга вдигна тъмносиния цвят, огледа го за миг да се увери, че венчелистчетата му са непокътнати, а след това с поклон го подаде на Господарката. Тя го вдигна до носа си, за да се наслади на аромата, преди да го добави към вече събраните в кошницата.
Хадонрата Джикан изникна отнякъде и заситни след Мара.
— Клисурата между двете най-южни ливади за нийдра е наводнена, милейди.
Мара посочи друго цвете, което искаше да отрежат, и устните й се извиха в усмивка.
— Добре. Мостът ще бъде довършен преди пазарния сезон, нали?
— Вече наковават дъските, господарке. Джиду от Тускалора пише ежедневно и бърше пот, моли за разрешение да превози добивите си чоча-ла по клисурата с лодка. Но както учтиво изтъкнах от твое име, милейди, законният начин, на който се съгласихте, когато купихте земята, допуска само фургони.
— Добре си направил.
Докато взимаше поредното цвете от слугата, Мара си убоде пръста. Понесе болката с хладнокръвието на цуранка, но кръвта беше друго нещо. Случайно пролятата кръв можеше да изостри апетита на Червения бог и божеството да зажадува за нова смърт. Джикан припряно й подаде кърпа и Мара затисна убоденото, та капчиците да не паднат в пръстта.
Планът й да разори лорд Джиду от Тускалора и да го принуди да стане неин васал се беше забавил с един сезон заради проявите на внимание към дома й след смъртта на Джингу от Минванаби. Сега, след като събитията вече бяха тръгнали в нормалния си курс, замисляната победа над съседа й от юг отчасти бе загубила сладостта си. Гостуването на Хокану бе предложило добре дошла пауза, но той се беше задържал само за малко поради необходимостта да се върне у дома.
Накоя обвиняваше за безпокойството й липсата на мъжка компания. Мара се усмихна на тази мисъл и намести кошницата с цветя на рамото си. Първата съветничка настояваше, че животът на никоя млада жена не може да е пълен без здравословното развлечение с мъж от време на време. Но Мара гледаше на романтичните увлечения със скептицизъм. Колкото и да се беше радвала на компанията на Хокану, при мисълта да вземе друг съпруг в ложето си изстиваше от страх. За нея бракът и сексът бяха просто жетони в Играта на Съвета. Любовта и удоволствието нямаха място в сериозните решения.
— Къде е Кевин? — попита Джикан.
Мара се настани на една каменна пейка и покани с жест хадонрата да седне до нея.
— Шият му нови дрехи.
Очите на Джикан светнаха. Обичаше да клюкарства, но рядко бе толкова смел да притеснява открито Господарката с въпроси извън финансите на имението.
Мара реши да задоволи любопитството му.
— Вчера излезе с ловците и като се върна, се оплака, че краката и гърбът му били пострадали от тръни, така че наредих да му ушият мидкемийски дрехи. Отиде да покаже на кожарите и шивачите какво да направят, тъй като те не знаят нищо за странните носии на народа му. Казах му, че цветовете не трябва да са различни от робското сиво и бяло, но може би ще се държи с повече достойнство, щом коленете му са покрити с… как го нарече той? — а, да, клин.
— По-скоро ще се оплаква, че му е много горещо — отвърна дребният хадонра и след като Мара освободи слугите, добави: — Имам новина за копринените мостри, господарке.
Това мигновено привлече цялото внимание на Мара.
— Бяха безопасно скрити вчера на съобщителната ладия. Пълномощниците в Джамар ще ги получат до края на тази седмица, навреме за оглед преди ценовите търгове.
Мара въздъхна с облекчение. Беше се тревожила, че Минванаби може да разкрият хода й в пазара на коприна и да предупредят производителите на коприна в Севера. Повечето доходи на Акома идваха от развъждането на нийдра и изработката на оръжия. Но сега трябваше да подсили армията си и да снаряжи нарастващия брой воини чо-джа, раждани от царицата. Кожи и въоръжение щяха да са нужни у дома, което смаляваше стоката за пазара. Надяваше се търговията с коприна да компенсира загубата. Ако разчетът на времето се объркаше, северните търговци на коприна щяха да подбият цените й и да осуетят новото й начинание. Многото години установена търговия им бяха осигурили влиянието над гилдиите на бояджиите и тъкачите. Плащането на скъпи подкупи, за да се гарантира мълчанието и добронамереността на гилдиите, беше неизбежна необходимост, докато занаятчиите на Акома усвоят тези специализирани нови умения. Но ако коприните на Акома пристигнеха на пазара точно в подходящия момент, Мара не само щеше да спечели доход, но и да осуети печалбите на съюзниците на Минванаби.
— Добре си се справил, Джикан.
Хадонрата се изчерви.
— Успехът нямаше да е възможен без планирането на Аракаси.
Мара се загледа над градините в сгъстяващия се сумрак.
— Нека не говорим за успех, докато тържищата не започнат да търсят стоките на Акома!
Джикан отвърна с дълбок поклон:
— Да се надяваме, че този ден ще дойде благополучно. — После направи знака за благоволението на Добрия бог и се оттегли.
