Фенерът осветяваше Кевин в профил, обагряше в меден цвят вълнистата му коса и очертаваше дългите широки ръкави на бялата риза, току-що взета от шивачката. Над нея носеше жакет, плътно стегнат около кръста, клинът бе плътно впит в дългите му мускулести крака. Неутрално сивият цвят му прилягаше, защото на неговия фон изпъкваше косата, брадата и тъмният тен на лицето му, и това някак правеше сините му очи още по-напрегнати. Мара погледна надолу и видя, че ефектът е развален от изтърканите сандали, които му бяха дали в деня на пристигането му. Разбрал какво гледа, Кевин се засмя.
— Ботушите още не са довършени.
Изглеждаше много екзотично, дори изящен по някакъв варварски начин. И освен това този път спази правилата за вежливост и се поклони в мидкемийски стил, от кръста.
— Така ли показвате уважението си на своите дами в Кралството? — попита малко язвително Мара, най-вече защото не можеше да откъсне очи от широките му, още по-широки от бухналата риза рамене.
Кевин й отвърна с лукава усмивка:
— Не точно. Ще позволиш ли?
Мара кимна — и се стъписа, щом той се наведе и взе ръката й.
— Поздравяваме дамите си ето така.
И уверено допря пръстите й до устните си. Милувката беше много лека, едва доловимо докосване на плът до плът. Мара потръпна и се вцепени, готова да издърпа ръката си.
Но волностите на Кевин не бяха приключили. Усещането, че е облечен подобаващо, и прохладата на нощта му вляха душевна дързост. Задържа я по-здраво, не толкова, че да не може да се отскубне, но достатъчно, за да я принуди да се бори или да му се покори.
— Понякога каним дамите си на танц — каза той и я издърпа да стане, леко я прихвана около кръста и я завъртя в кръг на светлината на фенера.
Мара се засмя изненадана, но изобщо не се почувства застрашена. Зарадвана, че я отвличат от терзанието на мрачните спомени, Господарката на Акома се отдаде на този рядък миг на веселие. И покрай задъхания смях на Кевин и тежкото ухание на цветята откри, че допирът му е приятен. Силата му не плашеше, а я стопляше. Мъничка като кукла в ръцете му, тя се опита да влезе в стъпките му, но не знаеше дивашкия му танц. Краката й се изпречиха на пътя му, той отстъпи и тя усети как мускулите му се стегнаха. Имаше рефлекси, бързи като на котка, но стъпката, която направи назад, за да запази равновесие, се заплете катастрофално в кошницата с цветя на пътеката.
Кошницата се обърна и засипа камъчетата с кекали. Кевин залитна и повлече Мара със себе си. Падането стана твърде бързо, за да може Господарката да извика. Усети как Кевин се извърта, за да омекоти падането й, и се просна върху гърдите му, леко задъхана и все още в ръцете му. А те се плъзнаха по гърба й и спряха на кръста й.
— Удари ли се? — попита я той с непривично хриплив глас.
Надвита от порой странни усещания, Мара не отвърна веднага.
Кевин се размърда под нея. Посегна с едната си ръка и вдигна една кекали от земята. Захапа стръка между зъбите си и пипнешком отчупи тръните. Светлината на фенера смекчаваше чертите му. Щом приключи, внимателно нагласи цветето в косата на Мара.
— У дома наричаме едни цветя, които много приличат на тези, с друго име.
Мара притвори очи срещу странния порой чувства, нещо като замайване, но не съвсем. Пръстите му погалиха шията й, щом свършиха с цветето, после се отдръпнаха и от това я заболя. Попита го приглушено:
— Какво име?
— Рози. — Кевин усети леката тръпка, която пробяга през тялото и. Ръката на гърба й се раздвижи, притегли я по-близо. Той бавно добави: — Макар че нямаме с такъв чудесен син цвят. — Допирът му беше предпазлив и нежен, така, че да не плаши. Осъзнала, че й предлага утеха, Мара не се отдръпна. За миг той застина, сякаш очакваше някаква реакция.
Мара не предложи нищо. Усещаше тялото си странно отпуснато. Кевин я притисна малко по-силно към себе си, бедрото му загърна извивката на хълбока й. Косата й се измъкна от иглите и се изсипа на водопад над разхлабените връзки на ризата му. Дланта му на гърба й се плъзна надолу и под ръката й, обходи деколтето на халата й. Допирът разпали огън в нея, топлина, която сякаш я разтапяше отвътре.
— Лейди? — промълви той тихо. Другата му ръка отмести косата й от лицето й. Очите му бяха много широко отворени, зениците черни на светлината на фенера, ирисите — тесни ивици сребро. — На моя свят мъжът дава рози на дама, когато я обича.
— Малко ме интересува любовта — отвърна Мара и гласът й прозвуча странно груб в собствените й уши. Тялото й се стегна. — Съпругът ми ме научи на повече, отколкото исках да знам.
Кевин въздъхна, извърна се и я повдигна.
Покорена от силата му, тя изпита замайващото усещане за близост, напомнило й за времето, когато едно малко момиченце беше държано нежно в силните ръце на своя баща воин. Но Мара не се чувстваше застрашена от нищо, защото въпреки силата на тези ръце допирът им беше изпълнен с обич. Студеният въздух я лъхна, щом Кевин нежно я сложи да седне на пейката. Халатът й се беше разтворил. Той обаче не погледна оголените й гърди, а потърси нещо в погледа й.
