Мара се постара да запази хладнокръвие, вътрешно съкрушена от множеството възможни последствия. Удоволствията, които й носеше Кевин, изобщо не можеха да компенсират опасната нова насока на мислите му. Не трябваше да му позволи да говори такива богохулни безумия, особено пред Аяки. Момчето бе започнало да се привързва към Кевин, а решимостта на бъдещия Господар на Акома, щом поведеше своя дом към величие, не трябваше да бъде разколебана от неувереност. Да надделееш над мощта на други фамилии, защото боговете гледат благосклонно на тези усилия, беше едно. Суетно да мислиш, че успехите идват единствено благодарение на ум и вещина, и на случайния късмет… беше морално пагубно и немислимо. Притисната, поставена пред само един възможен избор, Господарката на Акома взе решението си.
— Остави ме — каза тя рязко.
Стана и плесна отривисто, за да повика слугите. Макар слънцето още да не беше изгряло и параваните все още да бяха затворени за нощта, две слугини и един слуга веднага се отзоваха на повика й.
— Облечете ме — заповяда Господарката. — Бързо.
Едната слугиня изтича да избере халат, а другата взе четка и гребен, за да се заеме с разрошената й коса. Слугата подреди разпръснатите възглавнички и нагласи параваните. Това, че Кевин се пречкаше на пътя му, като че ли изобщо не го притесни. Съсухрен, стар и изцяло погълнат от обичайните си задължения, той обикаляше и оправяше стаята все едно, че беше глух.
Мара пъхна ръцете си в розовия копринен халат, който й поднесе слугинята. Обърна се и видя, че Кевин е гол, държеше клина и ризата си в ръка; гледаше я озадачено. Изражението й остана строго, тъмните й очи — неразгадаеми и твърди.
— Джикан казва, че работата с разчистването на гората за моите поля за нийдра върви бавно. Дължи се главно на твоите съотечественици, които се преструват на болни и недоволстват от възложената им работа. — Слугинята с гребена вдигна косата й от тила и започна опитно да я събира в изящна прическа. Мара продължи спокойно и дори хладно, въпреки че колкото и да се стараеше, слугинята все пак я скубеше. — Искам ти да оглавиш работата. Пролетта идва и стадата нийдра ще се увеличат. Ще имаш власт над надзирателите им и правото да променяш всичко, което намериш за добре. В замяна на това сънародниците ти ще престанат да лентяйстват. Ще изсекат дърветата и ще разчистят новите полета, преди да се роди първото теле. Можеш да угаждаш на нуждите им, стига работата да се свърши. Не изпълниш ли тази задача, ще заповядвам по един случайно избран мъж да бъде обесван всеки ден, в който новите ми пасища останат недовършени след Празненството в чест на първата пролет.
Кевин изглеждаше объркан, но кимна.
— Да се върна ли довече…
— Ще останеш с работниците в лагера на ливадите.
— Кога да се вър…
Мара го прекъсна хладно:
— Когато аз реша да те повикам. Сега си върви.
Кевин се поклони. Лицето му издаваше объркване и гняв. Излезе гол, понесъл дрехите си. Изражението на дежурния на вратата войник не се промени, когато видя варварина. Мидкемиецът обаче го погледна все едно е казал нещо и избухна в смях.
— Проклет да съм, ако и аз я разбирам — сподели обезсърчено. Очите на войника се впиха в него, но лицето му остана равнодушно.
Въпреки че беше обкръжена от слуги, Мара чу думите му. Чу болката, която той не се опита да прикрие, и затвори очи, за да спре необяснимо напиращите сълзи. Цуранското благоприличие не й позволи да издаде чувствата си, но вътрешно копнееше да извика на Кевин да се върне. Искаше й се като любима да облекчи болката му, но като Господарка на Акома не можеше да позволи да я управлява сърцето. Прикри мъката си зад маска на сдържаност, докато слугите продължаваха да я обслужват.
Уплашена да не помръдне, уплашена дори да не въздъхне, за да не рухне самообладанието й в неудържим изблик на плач, Мара с тънък гласец нареди да й поднесат храна. Колкото и да копнееше за облекчение, сълзите щяха да са срамни за Господарката на Акома. Не подобаваше на владетелка на Велик дом да бъде потресена от думите на един роб, да се чувства опустошена от неговото отсъствие. Преглътна болката си, двойно по-силна от това, че беше наранила Кевин, за да спаси себе си. Не намери никакво облекчение в сдържаността си, нито в безмълвно изречените напеви, които бе научила в храма на Лашима, за да й помагат да се отпусне.
Закуси без никакъв апетит, гледаше в празното. Слугите й бяха покорни и мълчаливи. Обвързани с традиции, сурови като нейната, чакаха следващата й заповед, без да си позволят да съдят за поведението й.
