Обзета от мигновена тъга и загледана намръщено към гаснещата луна през паравана, Мара се запита дали лошият късмет, погубил брат й и баща й, не я дебне тепърва. Отчаяно се помоли на Лашима кръвта от драскотините на Кевин да не се е просмукала през ризата му и да не е докоснала Земята. Лорд Десио от Минванаби беше поднесъл с клетва мъстта на своя дом в ръцете на Туракаму. А със или без покана, Богът на смъртта ходеше там, където пожелаеше. Решеше ли да облагодетелства Минванаби, Акома щяха да бъдат заличени без следа от земята и човешката памет.
Мара се размърда неспокойно в съня си.
Ръката й докосна топла плът и тя се сепна и се събуди. Видя в предутринния сумрак фигурата на Кевин, загърната в сиво и черно. Не спеше. Беше се подпрял на лакът и я гледаше.
— Много си красива.
Мара се усмихна сънено и се сгуши в извивката на лакътя му. Чувстваше се уморена, но удовлетворена. През месеците, откакто Кевин беше дошъл в леглото й, беше открила нови свои черти. Чувствителна страна, нежна страна, държани скрити досега. Насладите, които споделяше с варварина, превръщаха жестокостите от брака й в далечен и неприятен сън.
Пръстите й пробягаха закачливо по космите на гърдите на Кевин. Беше започнала да цени сутрешното им бърборене след любовната игра колкото срещите със съветниците си. В някои не напълно осъзнати отношения дори се учеше от него. Нравът му се оказваше много по-сдържан, отколкото беше предполагала в началото. Вече разбираше, че искреното му и открито държане произтича от повърхностна културна черта, която прикриваше вътрешна дискретност. Кевин оставаше съзнателно несловоохотлив за предишния си живот и семейство и макар тя да го питаше често, избягваше да говори за бъдещето, сякаш прикриваше плановете си и в това отношение. Колкото и да беше различен от цураните, Мара преценяваше характера му като сложен и дълбок. Струваше й се изумително, че такъв мъж може да е обикновен войник, и се чудеше дали между воините й има и други мъже с такъв потенциал, неоткрит досега.
Кевин каза нещо и наруши размисъла й.
Мара се усмихна извинително.
— Какво каза?
— Какви странни контрасти има вашият свят — отрони той замислено.
Неприсъщата му интонация я заинтригува.
— Какво те безпокои?
— Толкова ли са прозрачни мислите ми? — Кевин сви рамене, помълча и добави: — Мислех си за бедняшкия квартал в Сулан-Ку.
— Но защо? — Мара се намръщи. Опита се да го успокои. — Никога няма да бъдеш оставен да гладуваш.
— Да гладувам? — Той я погледна изненадано. Пое си дъх и се взря в нея, сякаш можеше да проумее женския й ум, като я гледа напрегнато. Накрая, тласнат от някакво вътрешно заключение, призна: — Никога в живота си не съм виждал толкова много страдащи хора.
— Но и във вашето Островно кралство трябва да има бедни хора — отвърна без колебание Мара. — Как иначе боговете ви показват недоволството си от поведението на човек, освен като го върнат в следващия му живот в по-низше съсловие?
Кевин се намръщи.
— Какво общо имат боговете с гладуването на деца, с болести и жестокост? А добрите дела и благотворителността не са ли праведни? Никаква милост ли нямате в тази земя, или всички благородници цурани са родени жестоки?
Мара се надигна рязко и разпиля възглавничките по лъскавия под.
— Странен човек си — сопна се, но в гласа й имаше и нотка на паника. Колкото и често да се беше отклонявала от традицията, никога не беше поставяла под въпрос всемогъществото на боговете. Да се одързостиш на такава ерес означаваше да си навлечеш пълно унищожение. Мара съзнаваше, че други благородници може да не са толкова твърди в отстояването на вярата на предците си, но самата тя беше предана. Ако съдбата не я беше предопределила за владетелската мантия, щеше да е посветила живота си на съзерцание в служба на богинята Лашима. Висшата истина беше, че боговете са постановили реда в Империята. Да оспорваш това означаваше да подкопаеш самото понятие за чест, което бе в основата на цуранското общество. Тъкмо тази божествена повеля налагаше ред и придаваше смисъл на всичко, от увереността в крайната награда за доблестна служба и правото на благородниците да властват до задръжките в Играта на Съвета, тъй че никога да не се стигне до пълна касапница.
А сега, само с една небрежна забележка, варваринът беше поставил под въпрос самата тъкан на цуранския мироглед.
