— Покажи ми — прошепна Мара. Допирът му я възбуждаше и тя усети през клина му натиска на възбуденото му мъжество.
Веждите на варварина се повдигнаха закачливо.
— Тук ли?
Болката вътре в нея се усили, стана непоносима.
— Тук — тихо каза тя. — Тук, сега, заповядвам ти. — Когато я погледна, готов сякаш да възрази, тя добави: — Никой няма да ни безпокои. Аз съм Властващата господарка на Акома.
Дори сега не можеше да се отпусне, сякаш очакваше всеки момент да се отнесат грубо с нея. Кевин усети, че е напрегната.
— Лейди — промълви тихо, — точно сега властваш не само над Акома.
Наведе глава и я целуна по устните.
Допирът му беше мек като шепот. Успокоена, тя се отдаде почти мигновено. Нежността му разпали желанието й и тя се притисна до него, искаше повече. Но дланите му я докосваха съвсем леко. Той погали гръдта й през тъканта на робата и нежността му я влуди. Зърното й стана твърдо и горещо. Искаше пръстите му по голата си кожа по-отчаяно от всичко, което бе пожелавала някога.
Той не се подчини. Не веднага. Държеше се като истински варварин, все едно че самият й халат беше скъпоценност. Мара простена и затрепери. Зарови в ризата му в желанието си да го усети, но пръстите й се заплетоха в непознатата дреха и когато стигнаха до кожата му, тя се поколеба. Изгаряше от желание да му върне това, което й даваше, но не знаеше как.
Кевин хвана китките й все така нежно, сякаш плътта й беше чуплива. Вниманието му още повече усилваше страстта й, измъчваше я до екстаз, за който никога не бе и сънувала, че може да съществува. Не можеше да назове мига, в който той смъкна робата й и докосна гръдта й с устни. Светът й вече се разсипваше в замая и тя простена за допира му в слабините си.
Мидкемийското облекло беше по-сложно от цуранска дреха. Наложи се да я отмести от себе си, за да смъкне клина си. Незнайно как се бяха озовали върху тревата, огрени от златния сърп на луната и от меката светлина на фенера. Отдадена на наслада сред ухание на разцъфнали кекали, понесена от страстта на червенокосия варварин, Мара откри какво е да си жена.
По-късно, зачервена от възбудата на непознато досега освобождение, Мара се прибра в покоите си. Накоя я чакаше с вест за успешна сделка и поднос с лека вечеря. Щом погледна лицето на господарката си, забрави за съдържанието на свитъка.
— Слава на Лашима — възкликна тя, вярно изтълкувала причината за въодушевлението на Мара. — Най-после си открила радостта на своята женственост.
Мара се засмя, леко задъхана. Завъртя се на палци като момиченце и седна на възглавниците. Кевин влезе след нея, с все още разрошена коса и предпазливо, сдържано и някак строго изражение. Накоя го изгледа, присви устни с леко неодобрение и скастри Мара:
— Господарке, трябва да извиниш роба си.
Мара я погледна и първоначалната й изненада се смени с раздразнение.
— Първа съветнице, ще правя със своя роб каквото намеря за добре.
Накоя се поклони дълбоко, с почит към правата на господарката си. След това продължи все едно Кевин го нямаше:
— Дъще на сърцето ми, вече си познала чудото на плътската наслада. Това е добре. И не си първата Велика господарка, която е използвала роб. Не само е полезно, но дори е разумно, защото никой роб не може да те използва. Но Десио от Минванаби ще очаква да се възползва от всяка твоя слабост, колкото и малка да е. Не трябва да правиш грешки и да позволиш удоволствията на плътта да прераснат в любовно увлечение. Този мидкемиец трябва да бъде отпратен далече и трябва скоро да вземеш в леглото си един или двама други мъже, за да научиш, че те са просто… полезни.
Мара стоеше неподвижно, с гръб към нея.
— Намирам този разговор за неуместен. Излез веднага, Накоя.
Първата съветничка на Акома отвърна с дълбок поклон.
— Твоя воля, господарке. — Изправи се сковано и с последен, осъдителен поглед към Кевин, напусна стаята. Щом възмутените й стъпки заглъхнаха по коридора, Мара махна с ръка на роба си.
— Ела при мен. — Смъкна халата си и се отпусна гола върху възглавничките на постелката от тръстика, която й служеше за легло. — Покажи ми отново как мъжете във вашата земя обичат своите жени.
Лукавата усмивка се върна на лицето му. Кевин вдигна очи към тавана в насмешлива молба.
— Помоли се на боговете ви да ми върнат силата.
Смъкна ризата и клина си и легна до нея.
Светилниците догаряха. Мара лежеше будна в прегръдката на Кевин и мислеше за радостта, която я бе намерила сред толкова много тревоги. Пресегна се и приглади разрошената коса на любимия си. Огледа убожданията от острите бодли на кекали. Бяха леки и вече бяха хванали коричка. Едва сега Мара проумя горчиво-сладката природа на любовта, която най-после я беше завладяла.
Кевин беше и винаги щеше да бъде роб. В културата й съществуваха определени неоспорими факти и този беше един от тях.
