Мара възвърна отчасти самообладанието си. Но само отчасти. Вълнението остана. Въпреки насадените страхове тялото й копнееше да бъде докоснато отново от тази нежна сила. Кевин не се доближи към нея и това само накара плътта й още повече да закопнее за ласка. Докато се мъчеше да наложи логика над объркването си, Мара замълча и така за Кевин остана задачата да заглади създалата се неловкост.
— Милейди — каза той и отново се поклони по мидкемийски, от кръста. Незнайно защо тя потръпна от движението му. Той обърна гръб и усърдно засъбира пръсналите се на пътеката цветя. — Един мъж може също така да поднесе роза на жена, ако й се възхищава и я почита. Задръж цветето в косата си. Наистина ти отива.
Мара посегна и докосна цвета, все още оплетен в кичура над ухото й. Бе погълната от играта на мускулите под разхлабената му бяла риза. Усещането в слабините й нарасна до болка. Отново потрепери, когато Кевин се пресегна и взе обърнатата кошница. Светлината на фенера улови косата му и жилавите му китки, докато поставяше вътре събраните цветя. На алеята останаха няколко, смачкани под тялото му при падането, и докато се изправяше, за да й подаде кошницата, той направи гримаса и изсумтя:
— Проклети бодли!
Тласната от непознат инстинкт, Мара се пресегна и го докосна по ръката.
— Боли ли?
Кевин я погледна хитро.
— Не, лейди. Не бих нарекъл няколко убождания по гърба заради теб болка.
— Дай да видя — настоя Мара, тласната от замайващо безразсъдство.
Варваринът я изгледа изненадано. След това устните му се разтвориха в усмивка.
— Както пожелае милейди.
Развърза връзките на ръкавите си, смъкна ризата си с плавно движение и възседна пейката до нея.
Озовала се пред голия му гръб, Мара се поколеба. Ясно можеше да види на светлината белезите от камшик, нашарени с бодли на кекали. С трепереща ръка тя взе кърпата, която й бе дал Джикан, и предпазливо попи една раничка. Кевин седеше спокойно. Кожата му бе гладка като коприна, нещо, което Мара изобщо не беше очаквала. Хвана с кърпата един шип и внимателно го издърпа. Пръстите й пробягаха надолу и надолу, намериха още бодли и тя ги извади до последния. Ръцете й обаче не искаха да пуснат Кевин. Обходиха ребрата му, хълбока му — а след това тя се дръпна и изохка, сепната от спомена за Бунтокапи.
Кевин преметна крак през пейката и се обърна към нея.
— Лейди? Нещо не е наред ли?
Тревогата в гласа му съкруши сърцето й. Тя се помъчи да надвие сълзите — и загуби.
— Защо плачеш? — прошепна Кевин.
Придърпа я към себе си и я задържа трепереща до рамото си. Мара се напрегна, очакваше всеки момент ръцете му да станат жестоки, да замачкат по дрехите й и да потърсят най-нежните й части. Но нищо не се случи. Кевин просто я държеше, без да се движи, и след време страхът й я напусна. Мара осъзна, че няма да е груб, а само ще й предложи утеха.
— Какво те разстрои? — попита той.
Мара се размърда, а след това се предаде на топлината му и се отпусна на гърдите му.
— Спомени — промълви тя.
Този път ръцете на Кевин се стегнаха. Той я хвана здраво, повдигна я и я отпусна в скута си.
Тя едва се сдържа да не изпищи. Лицето й пламна от срам, че е толкова близо до унижението. Още миг и щеше да повика Люджан, но Кевин я погали по косата, нежно както преди малко, и облекчена, тя заплака отново.
— Спомените ти сигурно са болезнени — каза той в ухото й. — Никога не съм виждал красива жена толкова уплашена от мъжко внимание. Сякаш някой те е бил, докато друг щеше да те целува нежно.
— Бунто — промълви Мара почти шепнешком. Студенината й бе неочаквана и предизвикана от негодувание, на което никога не се беше предавала, освен насаме с Накоя. — Обичаше да пребива жените си. Конкубинката му, Теани, харесваше такива насилия. — Помълча, после добави: — Не мисля, че аз бих могла. Може би това ме прави страхлива. Все едно. Просто се радвам, че вече нямам съпруг, с когото да споделям ложето си.
Кевин мълчеше, потресен до гняв. Хвана брадичката й в шепата си и я извърна към себе си.
— В моята земя съпруг, който удари жена си, е престъпник.
Мара се усмихна вяло.
— Колко различни са културите ни. Тук една жена няма никаква власт над съдбата си, освен ако не е Управляваща господарка. Един мъж може да властва над съпругата си като над робиня и в очите на другите мъже нейното покорство го прави още по-мъжествен.
Гневът на Кевин вече можеше да се долови в гласа му.
— Значи вашите лордове не са по-добри от варвари. Мъжете трябва да се отнасят към жените си с уважение и доброта.
Тръпка на възбуда прониза Мара. Накоя многократно я беше уверявала, че не всички мъже се държат като Бунтокапи. Все пак това, че имаха даденото от боговете право да бъдат жестоки, я беше принудило да не се довери дори на Хокану, чието поведение външно изглеждаше добронамерено. След като не бе посмяла да се отдаде на любовник от собствената й култура, с Кевин се чувстваше странно безопасно.
— Значи вашите хора се отнасят към жените и любимите си като с цветя, обичат ги, без да им причиняват болка?
Кевин кимна. Пръстите му галеха раменете й леко, като пърхащи крилца на малки птици.
