— Ето, това е, което не разбирам у вас, цураните — извика и размаха обвинително пръст. — Ти очевидно си цивилизована и образована и посредниците, които държиш на служба, не са глупави. Но този проклет кодекс на честта, който имате, ме побърква. Режете пръстите на краката си напук на стъпалата, държите лъжливи, мързеливи или просто некадърни хора на властови позиции само защото случайно са се родили в почтен дом, докато по-добри се похабяват в черна работа с ниска отплата. — Обърна се рязко към Мара. — Нищо чудно, че баща ти и брат ти са убити! Ако хората ви разсъждаваха логично, вместо със заплетени понятия за дълг и традиция, обичаните от теб щяха все още да са живи.
Мара пребледня. Кевин не забеляза, а продължи да вика:
— А моите хора нямаше да са в тази беда, ако пълководците ви воюваха по правилата. Но не, те ще настъпят тук, ще опустошат безмилостно някой град, а след това ще се оттеглят без никаква видима причина и ще опустошат някъде другаде. След това спират на лагер за месеци и не правят нищо.
Мара се мъчеше да запази самообладание.
— Да не би да казваш, че хората ми са глупави?
Спомените за близките й, убити чрез предателството на Минванаби, все още бяха живи в ума й. Мисълта, че съдбата можеше да е предложила начин да се върнат живи у дома, ако по някакъв начин бяха пренебрегнали цуранското чувство за чест, й причини неочаквана болка. Макар от загубата да бяха минали вече шест години, скръбта не я беше оставила.
Кевин си пое дъх, за да отговори, но Мара го прекъсна:
— Не казвай нищо повече.
Гласът й се прекърши и сълзите бликнаха от очите й. Като дъщеря на горд и доблестен род, тя се опита да ги овладее, но не успя. Извърна лице да скрие срама си, но не достатъчно бързо.
Гневът на Кевин се стопи. Той падна на колене и неловко докосна рамото й.
— Лейди. — Гласът му бе натежал от искреност. — Изобщо не исках да те нараня. Вбесен бях главно защото мислех, че съм ти дал радост, преди да ме отпратиш. — Вдиша хрипливо и сви рамене. — Аз съм само човек и като повечето хора, не обичам да разбирам, че съм сгрешил.
— Не си сгрешил. — Мара заговори тихо, без да се обръща. — Но ме уплаши. Много от идеите ти са градивни, но други са оскърбление към боговете — към това, в което вярвам. Не бих искала да видя Акома рухнали в прахта, защото съм се вслушала в твоята другоземна „логика“ и съм отхвърлила мъдростта и божествения закон.
Разтърси се от хлипове и сърцето на Кевин го притегли към нея. Ако беше спрял да помисли, щеше да се поколебае, но анализът на чувства не беше в навиците му. Взе в прегръдката си малкото й напрегнато тяло.
— Мара — промълви в косата й. — Понякога властни, алчни хора тълкуват небесните закони така, както ги устройва. Понаучих малко за вашите богове от съотечествениците ти. Вашата Лашима е като нашата Килиан, а Килиан е любяща богиня. Мислиш ли, че Лашима в своята щедрост би съсухрила ръцете ти, ако изпиташ жал и дадеш монети на бедния?
Мара потръпна в прегръдката му.
— Не знам. Моля те, не казвай повече. Кейоке и Люджан водят воините ни, за да се противопоставят на атака на Минванаби, а в такъв момент Акома не трябва да предизвикват гнева на боговете.
Ръцете му нежно я извърнаха към него. Бяха мазолести и груби, а тялото и косата му миришеха на стоплена от слънце пот и планинска трева. Сърцето й се разтуптя. Намерила в близостта му спокойствие, което до този момент и беше убягвало, Мара сбръчка нос.
— Трябва да се изкъпеш.
— Нима? — Кевин бавно я придърпа към себе си и я целуна по устните. — Липсваше ми, колкото и да е глупаво, че го признавам.
Тялото на Мара пламна и тя се притисна към него. Допирът на ръцете му я накара да захвърли на ветровете и предпазливост, и съвета на Накоя.
— Ти също ми липсваше. Може би и двамата трябва да се изкъпем.
Кевин се ухили.
— Тук? Сега?
Мара плесна с ръце и нахлуха слуги, готови да изпълнят всяко нейно желание. Господарката на Акома лукаво вдигна очи към високия варварин, който я държеше в прегръдката си.
— Повикайте слугините ми и им кажете да донесат вода за баня. — Сети се още нещо и добави: — И изтрийте тези таблички. Съдържат информация, която може да предизвика бунт, а не искам други мои роби да се учат на непокорство като този тук. — След като слугите се разбързаха по възложените задачи, тя се пресегна и погали острата четина, израснала по страните и брадичката на Кевин. — Не знам какво намирам в теб, опасен варварино.
Непривикнал да споделя интимности в стая, пълна със суетящи се слуги, Кевин се изчерви. Една по една издърпа иглите, стегнали косата на Мара. Пищните кичури западаха и заслониха с черния си водопад лицата им от чужди погледи.
— Ти си истинска Господарка — промълви Кевин в ароматния сумрак, а следващата им целувка заличи всякакво благоразумие. Плъзна игриво ръце по извивката на шията й и усети трепета й на наслада и предчувствие. Изшепна в ухото й: — И колкото и жалък глупак да съм, липсваше ми… Господарке.
