Инкомо настръхна. Тасайо изпитваше съмнение в способностите на Ириланди. Но пък критиката беше уместна за доскорошния първи помощник-командир на Военачалника, помисли. Първият съветник, докато Тасайо и адютантът му напуснаха с енергични стъпки залата. Братовчедът на Десио беше може би най-вещият полеви командир в империята, спечелил си име със своята храброст и ум при възхода на Минванаби под властта на Джингу, а след това бе усъвършенствал вродените си дарби четири години като командващ Военния съюз на варварския свят.
Инкомо въздъхна със съжаление, че след една последна нощ планиране този надарен млад благородник ще замине по реката, за да започне пътуването си през Кърваво море до руините на Банганок. Там Тасайо щеше да се присъедини към мъжете, вече на лагер с пустинните разбойници, за да задейства втория етап на заговора, започнал с нападението на копринения керван. Кампанията срещу Ксакатекас в Достари трябваше да ескалира, иначе искането Акома да изпрати подкрепления изобщо нямаше да бъде спечелено с подкупи в Съвета. Сети се, че му е възложена унизителната задача да се погрижи за водата за баня и хубави слугинчета. Заобиколи примирено метача и заситни навън от голямата зала.
Мара крачеше нервно. Завъртя се в кръг, потисна импулса да изрита една възглавничка и каза:
— Върнете го. Веднага!
Писарят, чиито таблички лежаха безредно струпани на писалището в кабинета на Господарката, се поклони ниско и опря чело в пода.
— Твоя воля, господарке. — Изправи се и бързо излезе, твърде уплашен от гнева на Мара, за да възнегодува от това, че отново го праща до най-далечните предели на именията все едно е роб бегач.
Щом стъпките му заглъхнаха по коридора, Накоя неодобрително цъкна с език.
— Дъще, бремето на плещите ти е тежко, но това не извинява глупостите ти. Докарала си се до жалко положение.
Мара се завъртя, пребледняла от гняв.
— Старице, мърморенето ти е крайно нежелателно.
Накоя смръщи вежди.
— Грижите са те направили неразумна. — Погледът й се впи в името на Кевин, многократно изписано на пръснатите по пода таблички. Бившата дойка присви очи, сякаш искаше да надникне в сърцето на повереницата си, и рече: — Или любовта.
Този път Мара изрита възглавницата и тя излетя навън и тупна в гъсто оплетените храсти акаси. Изригнаха венчелистчета, посипа се облак цветен прашец.
— Старице, не изпитвай търпението ми! Любовта няма нищо общо с това. Ядосана съм, защото си позволих да го отпратя далече оттук от страх, а всякакъв вид страх е неприемлив.
Накоя веднага се вкопчи във фразата.
— Страх… от варварски роб?
— Боях се от неговите богохулни мнения за действието на Колелото на Съдбата и от въздействието, което може да има такъв мироглед върху сина ми. И съм ядосана на себе си, че изпитвах това. Кевин е моя собственост, нали? Мога да го продам или да го убия когато поискам, нали? — Мара въздъхна безсилно. — През тези два последни месеца бях наредила да наблюдават поведението му и той се държеше добре. Полетата най-сетне са разчистени и нито един от съотечествениците му не беше обесен, за да се ускорят нещата. И през цялото време е показвал полагащото се почитание към по-старшите.
Накоя омекна. Прецени трескавия поглед на господарката си и червенината по бузите й и със съжаление заключи, че не може да се направи нищо. Момичето се беше влюбило във варварина и макар все още да не го осъзнаваше, нито такт, нито благоразумие можеха да върнат времето назад. Въпреки всякакъв здрав разум до вечерта Кевин щеше да е тук.
Накоя стисна очи с многострадално търпение. Моментът едва ли можеше да бъде по-неподходящ при новината за предстоящото нападение на Минванаби, току-що донесена от Аракаси. Но човек не може да вини една млада жена за това, че търси утеха в критичен момент. Накоя можеше само да се моли варваринът бързо да омръзне на Мара или тя поне да разбере, че от такава връзка не може да произтече нищо повече от сексуално облекчение. Господарката трябваше да се вразуми и да насочи вниманието си към по-подходящи ухажори. А омъжеше ли се за човек от нейния сан, седнала сигурно на владетелския трон и с подобаващ съпруг до себе си, можеше да спи с когото пожелае — съпругът й трябваше да приеме това като право, полагащо се на ранга й, както един владетел мъж има право на любовница. Но проблемът беше да се намери този съпруг.
След срама, нанесен на горкия Брули от Кехотара преди година, повечето млади благородници страняха от Управляващата господарка на Акома. Цуранската улична клюка настойчиво отнемаше дъха на слушащия с подробните си описания за уж случилото се в спалните й покои. Макар едва шепа слуги да бяха станали свидетели на унижението на Брули, след няколко дни всички улични продавачи в централните провинции повтаряха историята.
