Навярно възможните кандидати бяха научили за този инцидент и бяха решили, че упоритата господарка е по-голяма неприятност, отколкото си струва богатството и титлата й, а други може би се въздържаха заради подозренията, свързани с опозоряването и смъртта на лорд Бунтокапи. Със сигурност повечето възможни ухажори просто изчакваха да видят колко дълго ще оцелее Мара.
Дори от мъж с откровен интерес като Хокану от Шинцаваи не можеше да се очаква, че ще търпи, докато Мара угажда на прищевките си. Всяка нощ, в която Мара се забавляваше с Кевин, беше време, в което не можеше да приеме синове на благородници. Накоя вдигна отчаяно съсухрените си ръце и изсумтя отвратена.
— Господарке, щом трябва да го върнеш, поне кажи на билкарката да ти смеси отвара за безплодие. Креватните забави са хубаво нещо, но не и ако имаш нещастието неволно да заченеш.
— Вън! — Мара почервеня, пребледня и отново почервеня. — Връщам роба си за да го порицая, не да угаждам на необузданата му страст!
Накоя се поклони и излезе толкова бързо, колкото позволяваха старите й кокали. В коридора въздъхна. Порицание за какво? За това, че е бил ефикасен и е показвал почитание към по-старшите? За това, че е измъкнал повече работа от съотечествениците си варвари, отколкото е могъл всеки друг? Накоя поклати глава, отиде до сградата за слугите и лично потърси билкарката, за да се погрижи вечерта в спалнята на Господарката да бъде оставен еликсир от терико. При цялата жажда на Минванаби да изпият кръвта на Акома последната глупост, която трябваше на дома, беше бременна владетелка.
Късно следобед капналият от умора писар се върна от най-далечните ливади с варварина. Мара беше забравила, че е пратила писаря вместо роб бегач, и настроението й беше лошо и от забавянето, и от осъзнаването, че разумът й е замъглен от чувства. Огладняла, но твърде раздразнена, за да може да яде, тя чакаше в кабинета си, докато един поет, чиито стихове почти не слушаше, от два часа четеше от мястото си на голия дървен под. Мара му махваше да замълчи всеки път, щом чуеше стъпки в коридора, а поетът подхващаше отново с престорено търпение всеки път, щом стъпките се окажеха на минаващ слуга. Ако не беше покровителството на Великата господарка, щеше да е на улиците в Сулан-Ку и да се опитва да припечели залъка си, съчинявайки стихове за минувачите. Когато очакваната група най-после пристигна, поетът се поклони изящно, след като му дадоха знак да напусне, и излезе. Мара беше щедра и макар да го беше обидила с невниманието си този следобед, по-късно щеше да се отплати за тази невежливост.
Щом позна стъпките на Кевин, придружени от бързото тупкане на стъпалата на много по-ниския слуга, мъчещ се да не изостане от дългокракия варварин, Мара им подвикна да влязат още преди да почукат. Грохналият от тичането писар бутна паравана, показа зачервеното си лице и изпъшка:
— Господарке… Кевин.
Твърде развълнувана, за да изпита разкаяние, Мара го освободи да си почине и щом параванът се затвори, погледна Кевин. Дълго време никой от двамата не проговори, а след това Мара махна рязко с ръка на варварина да се приближи.
Кевин се подчини. Беше загорял от слънцето, носът му бе обсипан с лунички, сините му очи рязко контрастираха с потъмнялата кожа. Косата му беше избеляла до червено-златисто и падаше на къдрици до раменете му. Не носеше риза. От дългите часове копаене беше заякнал, с натежали мускули по гърба и ръцете. Силата на лятното слънце беше взела своята дан: скъпите на сърцето му панталони в мидкемийски стил бяха подрязани до бедрото, а по коленете му се виждаха стари белези и нови драскотини от тръните. Погълната от всички тези подробности и неподготвена за разтуптяното си сърце от това, че отново го вижда след толкова време, Мара не предвиди гнева му.
Кевин се поклони с обидна сдържаност. Впи поглед в нея и махна с ръка по варварски, противно на цуранския обичай.
— Какво искаш от мен, лейди? — Изрече титлата с откровено презрение.
Мара се вцепени на възглавниците си и лицето й пребледня.
— Как смееш да ми говориш така? — едва успя да изшепне.
— А защо не? — сопна се Кевин. — Местиш ме насам-натам като пионка на… шаха! Тук! Там! Сега пак тук, защото така те устройва, но никога нито дума защо, и нито секунда за предупреждение! Направих каквото заповяда — не от обич към теб, а за да спася живота на съотечествениците си.
Изненадана, Мара загуби самообладание и се озова в защита, докато се опитваше да оправдае действията си.
— Но аз те повиших в старши на робите и позволих да ръководиш своите приятели мидкемийци. — Посочи табличките. — Използвал си властта си, за да им осигуриш удобства. Виждам, че са се хранили с джига и месо от нийдра, и с пресни плодове и зеленчуци, освен с каша от тиза.
Кевин вдигна ръце.
