— Ти си един от агентите на Господарката — тихо каза Люджан.
Мъжът успя да кимне едва доловимо.
— Допреди няколко дни. Аз… — Изохка и присви очи от болка. — Аз съм Канил. Служех в домакинството на Минванаби. Поднасях храна на масата на Десио и стоях до него, за да изпълнявам желанията му. Много от… — Гласът му заглъхна.
Колкото може по-нежно, Люджан промълви:
— Бавно. Не бързай. Имаме цяла нощ да слушаме.
Раненият слуга поклати глава сякаш да възрази и изгуби съзнание.
— Извикайте лечителя да го свести!
Лечителят дотича и отвори кутията си с лекове и превръзки. Бързо приготви лекарство със силна миризма и го притисна до носа на изпадналия в безсъзнание агент. Той се надигна със стон и запримигва.
— Как те разкриха? — попита Люджан.
— Не знам. Първият съветник, Инкомо, някак е разбрал, че съм агент на Акома.
Люджан се намръщи. Освен Началника на шпионите само четирима души в домакинството на Акома — Мара, Накоя, Кейоке и той самият — знаеха сменяните на произволни интервали пароли, които можеха да докажат самоличността на агент на Акома. Не можеше да пренебрегне вероятността този човек да е натрапен от Минванаби. Само Аракаси щеше да знае със сигурност. Ако изтезанията бяха изтръгнали паролата от истинския агент, всеки от многото воини на Минванаби можеше да се е съгласил да изтърпи изтезанията, за да навреди на Акома.
Канил се вкопчи немощно в китката му.
— Не знам как ме разкриха. Повикаха ме и ме отведоха в онази стая… — Преглътна с усилие. — Изтезаваха ме… Загубих съзнание, а когато се свестих, бях сам. Нямаше стражи. Не знам защо. Може би са мислели, че съм мъртъв. Много войници на Минванаби тичаха да се качат на лодки и да преплават през езерото. Измъкнах се от стаята и се скрих в една товарна лодка. Припаднах, а когато се свестих, флотилията беше пристанала в Сулан-Ку. Успях да се измъкна в града.
— Ударен водач Люджан — намеси се лечителят. — Ако продължиш да го разпитваш, може да не оцелее.
Щом чу името му, Канил потрепери и прошепна:
— О, богове! Това е лъжливият керван!
Само ръката на Люджан, стегнала се на дръжката на меча, издаде стъписването му. Той се наведе над ранения и прошепна в ухото му:
— Защо Началникът на шпионите те е уведомил за тази заблуда?
Канил отвърна също шепнешком:
— Не го знам от Аракаси. Минванаби знаят! Смееха се и се хвалеха, че са узнали за плана на лейди Мара, докато ме изтезаваха.
Смразен от този отговор, Люджан настоя:
— Знаят ли за истинския товар с коприна?
— Да. Пращат триста души да я вземат.
Люджан се изправи. Едва се сдържа да не запокити шлема си на земята и извика:
— Проклети богове!
След това, усетил извърналите се към него любопитни очи, махна на лечителя и войниците да се отдалечат. Вятърът раздуха пламъците на огъня и пръсна искри. Люджан подхвана Канил за тила и доближи лицето му към своето, за да могат да говорят, без никой да ги чуе.
— В името на душата и живота ти — знаеш ли къде?
Канил потрепери. Очите му бяха изцъклени.
— На пътя през планината Киамака, отвъд границата на Тускалора, в място, където фургоните трябва да се изкачат нагоре от падината към западния хребет. Това е всичко, което знам.
Люджан се взря в обезобразеното от враговете лице. Мисълта му заработи с яснота, която го спохождаше в критични мигове, и той запрехвърля в ума си всяка клисура, долчинка и дере, които помнеше из планините, където беше водил някога своята банда сиви воини. Имаше много места, които една войска можеше да използва за засада. Но само едно, удобно за скриване на три пълни отряда, отговаряше на описанието. Като насън Люджан промълви:
— Преди колко време псетата на Минванаби подминаха Сулан-Ку?
— Ден, може би два. Не мога да кажа. Припаднах и не знам колко време съм бил в безсъзнание — час, а може би цял ден.
Затвори очи, твърде изтощен, за да може да каже повече. Целта, която бе поддържала силата му, бе изпълнена с донасянето на съобщението. Люджан положи отпуснатата му глава върху зацапаните с кръв одеяла. Лечителят дотича да се погрижи за ранения.
Люджан довърши пресмятанията си и с едва сдържан гняв извика така, че гласът му можеше да разбуди и мъртвите:
— Вдигай лагера!
На притеснения помощник-командир до себе си нареди:
— Назначи патрул и фургон да откарат този човек до лейди Мара, а след това задели половин отряд, за да откарат фургоните безопасно до складовете в Сулан-Ку на разсъмване.
Офицерът отдаде чест.
— Слушам.
— Останалите тръгваме веднага — отсече Люджан.
