Молеше се отчаяно на Чочокан, докато Аяки събаряше с ръка отряд след отряд врагове Минванаби. Умът й се раздираше в търсене на невъзможни решения.
Джикан дойде с табличките си, изписани както винаги с безукорен почерк. Изглеждаше посърнал и съсипан.
— Господарке. Направих каквото заповяда. Тук има три пресмятания; на наличните средства. Едното зависи от това дали останалата коприна ще стигне безопасно на пазара. Другите две включват това, което би могла да изразходваш и какво би могла да потърсиш като заем, с различните последствия. Ако се спреш на последната табличка, имай предвид, че ще трябват четири години, докато стадата стигнат сегашните си нива на производителност.
Мара прегледа набързо табличките и без колебание избра последната. Аяки я гледаше с лъскавите си тъмни очи.
— Нийдра са заменими — изтъкна тя и нареди на слугите да й приготвят носилката. — Ще посетя царицата на чо-джа.
— Може ли да дойда и аз? — извика Аяки, скочи и се втурна към майка си; войничетата се пръснаха по пода.
Тя разроши косата му.
— Не, синко. Този път не.
Момчето се намръщи, но не възрази. Дойката му бе успяла да го научи на благоприличието, което мъртвият му баща така и не беше усвоил.
— Кевин ще те вземе да се повозиш на фургон — утеши го тя и се сети, че Люджан и варваринът й още не се бяха върнали от стаята на Кейоке, за да й кажат какво е станало. — Ако има време — добави и погали Аяки по бузката. — И ако позволиш на слугинята да измие плодовия сок от брадичката ти. — Щипна го закачливо по бузката.
Аяки се намръщи, потърка изцапаната си уста и отвърна:
— Да, мамо. Но когато стана Управляващ господар, ще си държа брадичката лепкава, ако искам.
Мара въздъхна, после помириса ръката си. Миришеше на джомач и бонбони, направени от чо-джа.
— Момче, ако не наблягаш на уроците, като пораснеш, няма да има имение, което да управляваш.
На прага се появи слуга.
— Господарке. Носилката е готова.
Мара се наведе и целуна Аяки, и в устата й остана вкус на бонбони. Не я подразни. Твърде скоро щеше да вдишва и вкусва прахта на южните пустини, а домът щеше да е през цял океан.
Макар много пъти да се беше оказвал убежище в трудни времена, този път кошерът чо-джа с прохладния му сумрак не й донесе утеха. Мара присви запотените си длани под ръкавите на връхния си халат. Вместо Кейоке я придружаваше почти непознат офицер, на половин крачка зад нея. Казваше се Мурначи. Размениха си поздрави и вежливости с Лакс’л, Бойния водач на кошера. Мурначи никога не се беше сражавал редом с чо-джа и скованата му походка издаваше притеснението му и желанието да се върне на открито колкото може по-бързо.
Мара тръгна по вече отдавна познатия маршрут през тунелите към залата на царицата. Но днес посещението не беше визита на учтивост и вместо обичайния малък дар слугата след придружителя й носеше табличка с изредените в нея всички налични ценности на Акома.
Не се беше опитвала да се пазари с царицата след преговорите кошерът да се настани в именията й за постоянно. И сега, когато й се налагаше, нямаше представа как ще я приемат, особено след новината, че две трети от новия товар коприна са изгубени при нападението на Минванаби.
Влязоха в преддверието пред тройната зала. „Твърде късно е да се върна“, помисли Мара, щом работникът чо-джа, придружил малката й група, затича напред, за да извести за пристигането й. Тя продължи след него и влезе в огромната топла пещера на царицата, огряна денонощно от синкавовиолетовата светлина, хвърляна от глобусите, увиснали от сводестия таван. Като остров насред лъскавия под я чакаха възглавнички и до тях ниска масичка с чаши и димящо гърне чоча. Но Мара не седна да си побъбрят както обикновено. Вместо това изпълни поклона, подобаващ на владетел към друг от същия ранг, пред огромното туловище на царицата, обкръжено от суетящи се работници и оградено до кръста от паравани, зад които акушери и рирари се трудеха непрекъснато над яйцата, гарантиращи потомството на кошера.
Владетелката на чо-джа мълчеше; явно разбираше, че предстои нещо важно. Мара овладя вълнението си и заговори:
— Господарке на кошера, със съжаление трябва да те уведомя, че голяма беда сполетя Акома. Нанесе ни я нашият враг Минванаби. — Млъкна и зачака.
Залата сякаш бе замръзнала, ако не се броеше клатенето на мъжкия за разплод зад кралицата — оплождането не спираше никога. Всички останали бяха замръзнали като статуи.
След като не видя дори най-леко окуражително махване с преден крайник, Мара събра целия си кураж и продължи:
— Велика царице, Висшият съвет на императора настоява за подкрепление от четири отряда воини на Акома, за да се защитят границите на империята в Достари. За да не остане имението ми без защита, мога да събера само три човешки отряда, които да бъдат пратени през океана. Ето защо се надявам, че ще стигнем до споразумение да родиш допълнителен отряд воини, за да изпълня заповедта на Висшия съвет.
Царицата не помръдваше. Затаила дъх, Мара зачака. С крайчеца на окото си забеляза напрежението на Мурначи и на приклекналия неподвижно до него чо-джа.
