Кевин въздъхна и се протегна като дива котка на възглавниците. Явно това нямаше да е утро на приказки и любов. Но пък се бяха любили достатъчно предната нощ, помисли мидкемиецът, докато оправяше косата си с пръсти. Мара беше дошла при него напрегната, почти на ръба на яростта, и в любовта им не бе имало много нежност. Макар обикновено да обичаше да я гали, докато страстта й пламне, този път му се беше нахвърлила, полудяла сякаш от похот. Ръцете й още малко и щяха да дращят, въпреки че всякакво насилие в спалнята я ужасяваше. А когато стигна до облекчението, в бурен изблик на чувства захлипа в рамото му.
Тъй като не беше цуранин, Кевин не се отврати от загубата й на самообладание. Усещаше, че се нуждае от утеха, и просто я бе задържал до себе си и я гали, докато тя не потъна в уморен сън.
Сега, докато я гледаше да стои изпъната като меч и тънка като тръстика в рамката на отворения параван, видя, че е възвърнала издръжливостта си. Наистина беше много силна. Но на раменете й тежеше благополучието на всички в просторните й владения, от уважаваните пълномощници до най-низшите слуги в кухните. Страх за сина й я терзаеше будна и насън и Кевин се питаше колко дълго още може да издържи, преди да се прекърши под напрежението.
Стана, заметна халата на раменете си — дори и след три години така и не можеше да се почувства удобно с пренебрежението на цураните към скромността — и отиде до Мара. Сложи ръка на раменете й и с изненада откри, че са напрегнати и треперят.
— Мара — промълви той нежно, разтвори хадата си и я загърна с едната страна, за да й даде топлина.
— Тревожа се за Кейоке — призна тя и се притисна до него. — Даде ми голяма утеха. — Отпусна глава на ръката му и пръстите й закачливо се плъзнаха към слабините му.
Кевин помисли да я вдигне и да я занесе на леглото. Но мислите й отново я отнесоха далече от него и след миг тя се отдръпна от прегръдката му и рязко плесна с ръце.
В стаята нахлуха слуги, разчистиха постелята и възглавничките и се засуетиха да приготвят облеклото на Мара. Кевин се отдръпна в един заграден с паравани ъгъл, за да се облече. Когато излезе, с изненада видя, че подносът за закуска с плодове, чоча и хляб е недокоснат. И макар от слугите да бяха останали трима, за да сервират, Мара вече я нямаше.
— Къде е господарката? — попита той.
Главният домашен слуга го изгледа без никакъв намек за покорство. Колкото и фино да беше везмото по мидкемийската риза на Кевин, той все пак беше роб, по-низш по ранг и недостоен за вежливостта на свободен човек.
— Господарката отиде до предния вход. — Замълча и последва кратка борба на воли. Накрая, разбрал, че Кевин нито ще се унизи да пита повече, нито ще тръгне по работата си, а ще стои и ще го гледа отвисоко с немигащите си сини очи, слугата изсумтя: — Дошъл е пратеник.
— Благодаря — измърмори със суха ирония Кевин, както винаги съжалил, че цуранската кастова система е толкова твърда и че никой от цялата пасмина кланящи се и търкащи чела в пода не бе помислил да го уведоми за пристигането на пратеника. Дори Мара. Но пък тя си имаше достатъчно, грижи. Нахлузи сандалите си и забърза по коридора.
Пратеникът се оказа едно от момчетата на Аракаси, прашно и изтощено. Сигурно беше тичало цяла нощ, и то от много по-далече от Сулан-Ку.
— Обвързани сме за три олтара — говореше момчето. — Единият трябва да е от камък. И трябва също да построим молитвена порта на имението, на Боговете на Благоприятния аспект.
Това означаваше Чочокан, Лашима, Хантукама и още половин дузина други, които Кевин не можеше да разграничи, тъй като имената и качествата им бяха странни за човек от друг свят. На Келеуан дори имаше бог, който властваше над понятието за чест.
— Облицовката на молитвената порта трябва да е от коркара — завърши пратеникът.
Обещаният строеж щеше да се окаже скъпо начинание, осъзна Кевин, след като порови в нарастващия си цурански речник и се сети, че коркара е вид наподобяващ раковина охлюв.
Но проблемите с финанси и дългове удивително не притесняваха Мара.
— Кога ще пристигне жрецът лечител?
Пратеникът се поклони.
— Днес по обед, лейди. Човекът на Аракаси е наел носачи и е платил премия за повече бързина.
Мара затвори очи, лицето и бе деликатно бледо.
— Моля се на Боговете на Благоприятния аспект да имаме толкова време. — После, сякаш едва сега забелязала умората на вестоносеца, каза: Почини си и се освежи. Справи се добре, а оброкът на господаря ти пред Хантукама ще бъде изпълнен. Веднага ще говоря с Джикан и докато жрецът пристигне, художниците ще направят рисунките за олтарите и молитвената порта.
