Стотиците крака вдигнаха облаци прах, какъвто не беше се вдигал от времето на Сезу. Онази армия беше заминала и само четирийсет души бяха оцелели и се бяха върнали. По-старите слуги се питаха дали миналото ще се повтори, а по-младите усещаха страха им. Всички гледаха как трите отряда в зелено и лъскаво черният отряд на чо-джа закрачиха храбро под знамето на птицата шатра. Слънцето печеше и лакираните брони блестяха, ярките вимпели на върховете на копията и гребените с пера на Ударни водачи, Патрулни водачи и адютанти се развяваха.
В Сулан-Ку войската на Акома се качи на баржи. Голи роби ги подкараха с прътове надолу по реката и търговските съдове и баржи със зърно, лодки на гилдии и салове се отдръпваха да им отворят път. Заплаваха на юг през провинция Хокани, покрай земите на Анасати, където воини в червено и жълто им отдаваха чест от брега. Лорд Текума беше съюзник, но Мара все пак не спря. Той нямаше да направи сондажи за по-открити приятелски отношения, докато Мара не се върнеше от Достари с ненакърнена фамилна чест.
За Кевин реката предлагаше безкрайни поводи за въодушевление. Той прекарваше и най-горещите часове до перилото и говореше с еднакъв интерес и с капитана, и с робите, които натискаха прътите. Оглеждаше съдовете по водата, толкова различни от тези на родния му свят, и за няколко дни стана експерт в различаването на знамената на гилдиите от фамилните гербове и на наетите съдове от лично притежаваните.
Войската на Мара се придвижваше на юг покрай флотилии от баржи, возещи пазарни стоки, някои вързани една за друг на постоянни плаващи сергии, поддържани от благородниците, които използваха реката като транспорт между Джамар И Сулан-Ку. Бързи куриерски лодки се провираха между по-бавните съдове, тласкани енергично от греблата на потните роби. Веднъж минаха покрай имперска баржа, блестяща с позлатата си и знамената си в бяло и златно. Мара пътуваше в своята официална господарска баржа, зелена на цвят и украсена на носа с дървена статуя на птица шатра. Седеше под навес от птичи пера и роби й вееха с големи ветрила. Около нея имаше ароматни цветя, които да убиват неприятната воня на речната кал. Кевин видя други благородници, пътуващи в лукс, с музиканти и поети. Един дори имаше цяла трупа пътуващи артисти, които играеха на сцена, за да го забавляват. Пред него бяха струпани кошници, пълни с плодове, охранени псета се излежаваха върху възглавничките като тлъсти наденици с каишки. За разлика от домашните любимци и ловните кучета на Мидкемия, кучетата на Келеуан бяха с къс и гладък косъм поради климата.
Подминаха баржи с тиза, пътуващи земеделски работници и нещо, което на Келеуан съответстваше на скитащи цигани музиканти.
— Карденго — нарече ги Мара, след като Кевин спомена за приликата и й описа накратко циганите. — В старите хроники е написано, че са били фамилия, предпочела да скита, вместо да вземе земя. Живеят в баржи и фургони, също като вашите цигани на Мидкемия. Но за разлика от вашите варвари, карденго имат чест. Не крадат за препитание.
Кевин се засмя.
— Циганите си имат своя култура. Според техния морал те не крадат, само… — Замълча, след като не можа да намери подходящата дума, и прибягна до родния си език: — Заемат.
— Заемат ли? — Мара присви очи към него, както се беше изтегнал и дъвчеше резенчета секка, накиснати в оцет. — Какво имаш предвид?
Кевин прибягна до други думи, за да обясни, и видя как веждите й се вдигнаха учудено. Странно, помисли си той, че цуранската представа за чест позволяваше да се разменят стоки като покупки, дарове или плячка. Но не съществуваше никакъв еквивалент за съседското понятие да се заемат неща между приятели. Подготви се са поредната следобедна беседа, докато Мара проучи задълбочено понятието.
Реката се вля в голямата делта над град Джамар. Там продължиха покрай десния речен бряг, което ги вкара в дълбок кацал, водещ към залива. На изток делтата се разгръщаше, оживяла от щъкащи салове и лодки: рибари вадеха с мрежи мекотелите обитатели на плитчините или ловяха птици.
Кевин открито зяпна, щом навлязоха в речния трафик при Джамар, главното морско пристанище и търговски център на провинции Сцетак и Хокани. Градът беше много по-голям от Сулан-Ку, величествен и обширен. Кейовете бяха широки колкото булевард и достатъчно издигнати, за да остават над високите вълни, щом удареха бурите от юг. Бяха оживени като градски улици, пълни с докери, разтоварващи корабите от синьото море, пристанали от всички части на империята.
Бали с багрила лежаха струпани до купове рядък дървен материал, нарязан на дъски с красиви сложни шарки. Пазеха ги бдително, което издаваше високата им цена.
Баржите на Акома подминаха ниски баржи, натоварени почти до ръба с тежки и здрави сандъци. От тях лъхаха екзотични миризми на подправки, парфюми и стрита чоча-ла.
