Подминаха пристани, затрупани с черги, молитвени килимчета и прежди, кожа и лак, спиртове и смола. Всеки ценен товар се пазеше от търговски пълномощници с таблички, хадонри и водачи на кервани. Теглени от роби двуколки пренасяха стоките от корабните палуби до доковете и от доковете във фургони на сушата.
Кевин наблюдаваше с интерес цуранския живот, който така и не беше имал възможност да зърне досега. Моряци с хитри очи пиеха от кани и се задяваха с пищно изрисуваните дами от Тръстиковия живот, които излагаха плътта си за продан от балкони с окачени по тях благоуханни коприни. Улични хлапета просеха монети и продавачи с колички хвалеха стоката си с напевни подвиквания. Продавачи на мъниста се бутаха за място по кейовете, за да продадат първи дрънкулките си за любимите на слизащите на брега моряци.
Побиха го ледени тръпки, когато заобиколиха един голям кораб и пред очите им се показа робският пазар. Макар другите на баржата на Мара да не му обърнаха внимание, Кевин веднага позна мястото с високата дъсчена ограда и голите вързани мъже, подкарвани от надзирателите с тояги. Робините ги пазеха под навеси от слънцето и макар да не бяха облечени повече от мъжете, хубавите бяха измити и чисти, за да може да привлекат погледите на господари, които щяха да ги купят за удоволствие.
Гледката му напомни, че все пак е собственост на Мара, и интересът му към странните гледки на Джамар угасна. Не изпита никакво съжаление, когато стигнаха до кораб, нает да прекара войската на Акома през морето. От палубата спуснаха мрежи, за да могат чо-джа да се изкатерят, войниците на Акома ги последваха. Носилката на Мара беше вдигната с макарата, с която се товареше стока. След това натовариха продоволствието.
Капитанът, когото Люджан беше наел да осигури превоза им, се оказа енергичен човек, решен да хване отлива, който започваше само след минути, и извика да развържат въжетата още докато моряците му смъкваха последните сандъци с продоволствие на Акома.
Корабът се отдели от кея и се понесе към по-дълбоките, не толкова пълни със съдове води, теглен от дълга лодка с дузина гребци. Робите гребяха в ритъм с барабана — биеше го дебел мъж по набедрена препаска и подвикваше в рими, за да синхронизира топването, издърпването и вдигането на тежките весла. Лопатките на греблата се повдигаха над водата с блясък на ярки цветове. Робите ги бяха изрисували пъстро, за да прогонят лошия късмет по морето.
Корабът, който Люджан беше наел, се казваше „Коалтека“. Имаше три мачти и тежък румпел, за чието въртене бяха нужни седем роба. Отдалечи се от сушата и по-малките съдове на рибари и крайбрежни търговци се смалиха. Гребната лодка отвърза въжетата и лоцманът на борда й даде сигнал на капитана на „Коалтека“, че се отделят, а той изрева команди да вдигнат платната. Моряци се закатериха, спуснаха въжетата и платната се изсипаха надолу и се издуха на вятъра. Застанал сред многоцветните шарки отразена светлина, Кевин видя, че платната, също като греблата на робите, са изрисувани със символи и шарки. Създаваше се впечатление за циркова шатра, влудяващ хаос от цветове, в който нямаше никаква хармония, освен за очите на цураните. Кевин примижа, потърка слепоочията си и реши, че ако е бог на лошия късмет, ще извърне погледа си от такъв кораб дори само за да не го заболи глава. Подпря се на парапета — надяваше се този път да му се размине морската болест, от която бе страдал на борда на един кралски кораб, — загледа се във вълните и се зачуди дали и килът на „Коалтека“ не е изрисуван на шарки, за да пази от атака на морски чудовища.
След залез-слънце в уютната каюта, осветена от синьо-виолетовите глобуси без пламък, направени от чо-джа, попита Мара. Наложи се да научи нова дума, тъй като досега не бяха обсъждали понятието за морски чудовища.
— Аа! — възкликна Мара, най-после разбрала, след четвърт час жестове, и нахвърли груби рисунки с креда по една табличка. — Разбирам какво искаш да кажеш. Питаш за егу, големите същества, подобни на релли, които живеят в дълбините. Да, Кърваво море е пълно с тях. Всеки кораб е въоръжен с дълги пики с намаслени парцали на върховете. Ти ги нарече „харпуни“, но не са като стрелите, с които се убиват риби. Копие за егу винаги се запалва, когато се хвърля. Моряците твърдят, че само огънят или заклинанията на Велик могат да отблъснат атаки на егу.
Кевин отново потърка слепоочията си. Не му се вечеряше и реши да легне да спи.
— Моят голям варварин го хвана морска болест — подразни го Мара, чието здраво зачервено лице бе сигурен знак, че болестта не е проблем за нея. Погледна дяволито любимия си и добави: — Знам един безпогрешен лек за коремни болки. — След това безцеремонно смъкна халата си и се пъхна в алкова, където той беше коленичил и се мъчеше да отдели възглавнички от одеяла.
Скоро и неговият халат се намери при нейния, скупчени на пода. Повече мисли за егу не безпокоиха съня му след това, тъй като не му бяха останали сили за мислене.
„Коалтека“ прехвърли морето за седмица, несмущаван от егу и подмятан от изненадващо малко шквалове.
