Совата полностью

И той бе допринесъл за това.

После Мунк го извика в кабинета си и му благодари, заяви: нямаше да се справим без теб, Габриел. И Габриел се почувства толкова горд: за първи път в живота си бе част от нещо важно.

Доближи картата си до вратата на асансьора и миг преди да натисне бутона за третия етаж, чу зад гърба си познат глас.

— Изчакай ме!

Габриел се извърна и трепна при вида на устремената към него Миа.

— Благодаря — каза тя задъхана, докато вратите на асансьора се затваряха.

Миа Крюгер.

— На работа ли се връщаш?

Габриел усети как се изчервява, но се надяваше тя да не забележи.

— Да, така изглежда. Сигурно трябваше да ги пратя по дяволите, как мислиш?

— Сигурно — усмихна се Габриел.

— Добра ли се до контактите?

— Какво?

— Телефонните ѝ контакти. На Камила Грийн. Момичето в гората.

— Не — отговори Габриел. — Отнема време, но работим по въпроса. Знаеш как е. Бюрокрацията и всичко останало.

— Защо просто не им хакнеш системата и не ги вземеш оттам?

— Мунк обича всичко да става законно — отвърна Габриел с леко смутена усмивка.

— Знам — засмя се Миа.

Тя излезе първа в коридора, прокара картата си по четеца, задържа вратата отворена за Габриел и я затвори след себе си. В този момент се появи Мунк.

— Нали казах единайсет? Единайсет значи единайсет, а не единайсет и петнайсет.

Той тръсна глава и влезе в залата.

— Опа — подсмихна се Миа.

— Напоследък е в много лошо настроение — отбеляза Габриел, сякаш се извиняваше.

— Очевидно.

Миа явно не се бе засегнала особено.

Мунк се провикна от залата за заседания — с плътен, боботещ глас, като мечка, събудена от зимен сън — днес очевидно наистина бе в лошо настроение.

Миа Крюгер.

Габриел се радваше, че се е завърнала.

— Добре — започна Мунк, който бе заел обичайното си място пред екрана.

Габриел Мьорк забеляза усмивките на колегите си, когато Миа влезе в залата.

— Лунен лъч! — засмя се Лудвиг Грьонли и я прегърна.

Анете Голи също се приближи да ѝ подаде ръка, а засменият Ким Колсьо вдигна палец от мястото си.

— Добре — повтори Мунк. — Както виждате, Миа се върна и това адски ни радва. Ако се чудите на кого да благодарите, заслугата е моя. Държа да отбележа, че за пръв и последен път сервилнича пред Микелсон, но в случая според мен си заслужаваше.

Мунк си позволи да се подсмихне, включвайки проектора.

— Къде е Къри? — неочаквано попита той.

Тогава и Габриел забеляза, че набития полицай го няма.

Мунк огледа залата, но му отговориха само с поклащане на глава.

— Нищо не съм чул за него — обади се Ким.

— Хубаво. — Мунк натисна бутона.

На екрана се появи снимка. Мъртвото момиче, но тук все още беше живо и се усмихваше на фотографа — напомняше на училищна снимка.

— Вчера получихме потвърждение, че момичето, намерено в Хюрюм, е Камила Грийн. На седемнайсет години. Родена е през 1995 г. Дете от дом. Майка ѝ е починала при катастрофа, когато тя е била малка, а баща ѝ е французин — някой си…

— Лоран Клеменц — изстреля Лудвиг Грьонли.

— Добре, благодаря, Лудвиг. Още не сме се свързали с него — продължи Мунк. — А и според Хелене Ериксен Камила Грийн е общувала съвсем малко с него. Гостувала му е няколко лета, но постепенно Норвежката служба за закрила на детето е поела грижата за нея.

— Извинявай, Хелене коя? — Юлва беше вдигнала ръка.

Габриел видя как Юлва поглежда скришом към Миа Крюгер, чувството му бе познато. И той го беше изпитал първия път. Страхопочитанието, когато седиш в една стая с Миа Крюгер и се притесняваш да не кажеш или да не направиш нещо погрешно.

— Не се притеснявай, Юлва. Нощта беше дълга. Съжалявам, че не всички са в течение на събитията след последното ни заседание.

Той се прокашля и отпи глътка от минералната вода на бюрото пред него.

— Хелене Ериксен… — Мунк погледна Грьонли. — Нямаме нейни снимки, нали?

Лудвиг поклати глава.

— Добре, във всеки случай Камила Грийн е израснала при няколко различни семейства, но очевидно никъде не се е чувствала у дома си.

Мунк разлисти записките си.

— Отбелязали сме четири адреса, но отвсякъде е бягала, докато на петнайсет не е попаднала в Хюрюмланския разсадник.

Явно Мунк очакваше въпроси, защото вдигна длан към присъстващите.

— Да, Хюрюмлански разсадник, ще обясня, ще обясня. Във всеки случай… докъде бях стигнал?

Потисна прозявка, изглежда не беше спал много и това вероятно обясняваше защо бе посрещнал с такова недоволство Габриел и Миа отвън, в коридора.

— Хелене Ериксен — подсказа Юлва.

— Отлично, благодаря — продължи той. — Вчера се свързахме с директорката на Хюрюмланския разсадник, Хелене Ериксен — тя е подала сигнал за изчезването на Камила Грийн преди три месеца. С Лудвиг я заведохме в Института по съдебна медицина и тя потвърди, че намереното момиче е Камила Грийн.

Мунк замълча за момент и отново погледна към Грьонли.

— Какво стана с нея?

Лудвиг въздъхна и поклати глава.

— Не беше особено добре. Изпадна в шок.

— Нали я изпрати до вкъщи?

Лудвиг кимна.

— И там имаше кой да я посрещне и да се погрижи за нея?

Лудвиг повторно кимна.

— Някакъв Паулус. Помощникът ѝ, изглежда е дясната ѝ ръка.