Совата полностью

На Миа Крюгер наистина ѝ се щеше да е спала повече, да не е прекарала цялата нощ в утешаване на Къри, тогава сигурно щеше да е по-силна, да подходи по-разумно. Защото щом Анерш Финста отвори вратата на обора, тя изведнъж пак стана на шестнайсет.

Мястото ѝ напомняше за Сигри.

Миа застана на прага, неспособна да помръдне крака.

— Ключовете от шкафчето, разбира се. Съжалявам — извини се собственикът на центъра по езда.

— Няма проблем — усмихна се Миа.

— Почакайте тук, веднага се връщам.

— Не бързам. — Миа отстъпи на няколко крачки от вратата, а Финста се завтече обратно през двора.

Два пъти в седмицата. На задната седалка на татковото волво. Център по езда близо до Хортен. Гледаха я, цялото семейство, а Сигри се усмихваше върху черния кон, косата ѝ се вееше под каската. Сигри обожаваше ездата. Гледката и миризмите възродиха спомени и кой знае защо на Миа ѝ се догади.

Защо бе толкова…?

Изведнъж усети, че вече не издържа. Закрета покрай стената, едва успя да заобиколи ъгъла и избълва. Повърна. Съдържанието на стомаха ѝ не беше много, но искаше да излезе. Миа се превиваше и се бореше за въздух.

Какво става с нея, по дяволите?

Причерня ѝ пред очите. Скоро не беше яла почти нищо. Само пи. Яде хапчета. Не се грижеше за себе си.

— Тук ли сте?

Миа успя да се съвземе достатъчно, за да си придаде усмихнато изражение и да се върне зад ъгъла.

— Ето ви! — спретнатият мъж протегна ръка с връзка ключове. — Имам…

— Бих искала само да използвам тоалетната за момент — процеди Миа през стиснатите си устни.

— Разбира се — кимна ѝ Финста, — веднага вдясно след входната врата. — Елате, ще ви покажа.

— Не се безпокойте, ще я намеря. — Миа прекоси двора възможно най-бързо, заключи се в малката баня и коленичила пред ниската тоалетна чиния, се опитваше да си поеме дъх.

Мамка му.

С мъка успя да се надигне, изплакна си устата и лицето на мивката и се загледа в отражението си в огледалото. Беше мъртвешки бледа — същински призрак. Миа Крюгер рядко се плашеше, но сега усети как у нея се прокрадва страх. Тялото ѝ бе реагирало. Мощно. Само при спомена за Сигри в обора. Сигри на гърба на прекрасното конче.

Трябва да поговорим за Сигри, не мислиш ли?

Навярно все пак беше прав. Психологът. Беше ѝ изпратил съобщение. Пропуснахте последния сеанс, да назнача ли нов? Тя обаче не отговори. Защо да отговаря? Върнала се бе на работа. Затова беше там. Не да излага живота си на показ. Миа остана пред огледалото, докато не се почувства отново нормално. Изглежда е добре все пак да го направи. Да се разкрие. Цялата печал. Цялата горест. Мъката. По мама, по татко, по баба. По Сигри. В аптечката до мивката намери шише „Вадемекум“ и си изплакна старателно устата. Не, за бога. Отново се погледна в огледалото и поклати глава.

Няма да оголва душата си пред някакъв психолог, дявол да го вземе.

Отново си изплакна лицето.

Естествено, че няма.

То се знае.

Това е само случайност. Недостатъчно сън. Прекалено много напрежение. Разследването и отгоре на това проклетият Къри. Няма нищо общо с психиката ѝ. Всичко е под контрол. Миа кимна на отражението си.

Пълен контрол.

Остана няколко минути пред огледалото, докато си възвърна цвета, и за пореден път прекоси площадката.

— Всичко наред ли е? — попита Анерш Финста и я погледна загрижено.

— Моля? — Миа го последва в обора. — Да, разбира се. Това ли е нейното шкафче?

Отново беше полицайка.

— Да — отвърна мъжът. — Да го отворя ли?

— Няма смисъл да го гледаме отвън, нали? — смигна му тя.

Той се засмя. Подрънка с връзката ключове, докато намери нужния, а в това време Миа си извади латексовите ръкавици от вътрешния джоб на якето.

— Да го отворя ли? — попита Финста, след като отключи шкафчето.

Очевидно беше любопитен какво съдържа.

— Ще ви извикам, ако имам въпроси — усмихна се Миа и го изчака да излезе от обора, преди да отвори вратичката.

Червено яке за езда. Чифт черни ботуши до коляното. Бежов панталон на закачалка. От вътрешната страна на вратата на шкафчето беше залепено листче. Малка ръкописна бележка.

Харесвам те.

Отдолу имаше рисунка.

Птица.

Знаеше го подсъзнателно, но не бе намерила време да го обмисли, защото Къри ненадейно се беше стоварил в „Лори“ — казаното от Мунк снощи. Пера на местопрестъплението.

Пера от сова.

Миа си извади телефона от якето и набра номера на Мунк. Не ѝ вдигна, затова набързо написа съобщение. Обади ми се, веднага.

Харесвам те.

Рисунка.

Птица.

Сова.

Миа откри един бонбон в джоба на коженото си яке и остана усмихната пред шкафа.