— Планът ли? — не схвана Къри.
— Да. Какво ще предприемем? Какво каза Мунк?
— Засега нищо — вдигна рамене Къри. — Първо разпитваме него, после нея и след това още веднъж него.
— Няма ли да ги разпитаме едновременно?
— Не, Мунк нареди да постои малко сама. Чакането винаги ги стряска.
— Вярно е. — Миа се изправи, излезе в коридора и почука на вратата на съседното помещение.
Ким Колсьо ѝ отвори.
— Да се сменим ли? — попита тя.
— Дадено — съгласи се Колсьо и я пусна да влезе.
— Часът е 16.05 — оповести Мунк на диктофона. — Инспектор Ким Колсьо излиза от залата, влиза Миа Крюгер.
Миа увеси якето си на облегалката и седна.
— Здравей, Паулус. Казвам се Миа Крюгер — представи се тя и протегна ръка.
Младежът изпрати Къри с поглед, после притеснено погледна Миа и плахо ѝ подаде ръка.
— Паулус Монсен.
— Приятно ми е. — Тя се облегна назад. — Не сме се срещали, но съм слушала много за теб. Казват, че си способен. Много си бил сръчен, всички те хвалят.
— Моля? — не схвана обърканото момче.
— Способен си — усмихна се Миа. — Умел в работата. Сигурно е приятно да чуеш как всички те оценяват.
— Ъъъ да, благодаря.
Паулус нервно погледна Мунк, който явно не се бе държал толкова мило.
— За твое сведение не се интересуваме от марихуаната, от насажденията ти — не е наша работа. Няколко стръка марихуана — на всекиго може да се случи, за бога!
Миа забеляза строгия поглед на Мунк, ала не му обърна внимание.
— Нали така? — ласкаво попита тя все още леко дезориентираното момче.
За момент той извърна поглед към Мунк, но очевидно му бе по-приятно да гледа нея.
— Бяха само няколко растения — нерешително призна Паулус.
— Както ти казах, няма никакво значение — увери го Миа. — Сериозно, това не е нищо.
Видя как младежът се отпуска. Облегна се назад и прокара ръце през къдриците си.
— Само за собствена употреба. Не възнамерявах да ги продавам, ако това сте си мислели.
— Точно така. Не се притеснявай — дружелюбно го успокои Миа.
Мунк понечи да възрази, но тя леко го сръчка под масата.
— Друго е сериозно… — Тя се престори, че се замисля.
В стаята настана тишина. Продължи толкова дълго, че къдрокосият младеж срещу Миа пак стана неспокоен.
— Какво? — попита то.
— Ами, нали знаеш, Бенедикте… — продължи тя най-сетне, но не довърши.
— Какво е казала Бенедикте? — попита момчето.
Миа сви рамене и повдигна вежди.
— Господи, тази кучка! — избухна Паулус. — Мен ли е обвинила за убийството на Камила?
Очите му блеснаха.
— Лъже! — отчаяно извика той, надигайки се от стола. — На мен трябва да вярвате!
— Седни! — строго нареди Мунк.
Къдрокосият младеж стоеше прав насред стаята и ги гледаше съкрушено.
— Седни! — повтори Мунк.
Паулус седна и скри лице в шепи.
— Трябва да ми повярвате, за бога! Проклетата вещица Бенедикте! Тя е луда, пълно ку-ку! Мамка му, ще…
— Ще убиеш и нея ли? — подсказа Мунк със спокоен тон.
— Какво?
Паулус ги гледаше ококорен.
— И Бенедикте ли ще убиеш, както си убил Камила?
— Какво? За Бога, не съм убил Камила. Така ли казах?
— Не си ли признал? — продължи инспекторът. — Не си ли тук затова?
— Да съм признал? Не съм. Само за марихуаната. — Той потърси помощ от Миа, но тя мълчеше, остави Мунк да продължи.
— Започнал си връзка с Камила Грийн, преди да навърши шестнайсет години. Дрогирал си я в твоята барака и си правил секс с нея. Така ли да го разбирам?
— Не.
Паулус сведе поглед към масата.
— Значи не си имал връзка с Камила — кротко попита Миа. — Не сте ли били гаджета?
— Бяхме, но…
— Но какво?
— Не беше, както той каза. — Младежът кимна към главния инспектор.
— А как? — попита Миа.
— Изрази се толкова грозно.
— Секс с малолетна, след като си я дрогирал… — подхвана Мунк, но Миа го спря.
— А как беше — отношенията ти с Камила?
— Беше… хубаво — колебливо отвърна Паулус.
— Беше ли влюбен в нея?
— Обичах я — призна младежът. Миа видя как сълзите му напират.
— А тя обичаше ли те?
Момчето сякаш се замисли, преди да отговори. Изглежда не беше убеден.
— Така мислех — кимна накрая той.
— Но?
— Ами тя… Камила беше… специална. Искаше да е независима. Нали разбирате, беше свободна по дух.
Паулус вдигна очи, но избягваше погледа на Мунк, взираше се умолително в Миа.
— Трябва да ми повярвате. Не съм я убил, никога не бих навредил на Камила — обичах я, бях готов на всичко за нея.
— Но тя не те е искала, затова все пак си се решил — вметна грубо Мунк.
Миа го погледна укоризнено и поклати примирено глава. Миа Крюгер безмерно уважаваше прекрасния си шеф, но понякога той беше малко простодушен.
— Не — възпротиви се Паулус и отново се затвори в себе си.
Миа пак изгледа шефа си, а той само сви рамене.
— Казал си нещо на колегите ми — предпазливо поде тя — и се чудех…
— Какво? — попита Паулус, без да я погледне.
— Доколкото разбрах, си обвинил Бенедикте за убийството на Камила. Вярно ли е?
Пак се възцари тишина, преди момчето да отвърне.
— Казах го просто така, без да се замислям. Бях бесен.
— На Бенедикте ли?
— Да?
— И защо?
