— Удоволствието е мое — прошепна Мириам и се настани на пода до приятелката си.
— Аз я препоръчах, така че не се съмнявайте в нея.
Момчето с кръглите очила от кухнята. Усмихна се леко притеснено, сигурно се извиняваше, задето се бе опитало да флиртува с нея, без да знае коя е.
— Не е точно така, Якоб — възрази Зиги.
— Не е ли? Аз ви казах, че е дъщеря на самия Холгер Мунк и трябва да я привлечем на наша страна, за да получаваме вътрешна информация.
— Да, да, Якоб. Заслугата е твоя. Хиляди благодарности! — примири се Зиги.
— Моля, моля — поклони им се Якоб.
— Но няма ли да е проблем наистина?
Изрече го младеж със сериозно изражение в исландски пуловер, облегнат на перваза на прозореца и с ръце, скръстени пред гърдите. Мириам го бе видяла на купона у Юлие, но не помнеше кой е.
— Кое да е проблем? — не разбра Зиги.
— Че е роднина на полицай.
— Не, не — възрази Зиги. — Тя е…
— Благодаря ти, Зиги, но мога да отговарям за себе си.
Изведнъж Мириам се оказа права насред стаята и всички погледи бяха вперени в нея. Не го беше предвидила, но решителността, която изпита навън, на улицата, още не я бе напуснала и стана причина да действа по рефлекс.
— Да… ъъъ… — усмихна се тя.
Вече малко съжаляваше, но нямаше връщане назад. Затова пое дъх и продължи:
— Както вече разбрахте, името ми е Мириам. Здравейте!
— Здравей, Мириам!
— Добре дошла!
Всички лица бяха приветливи, освен на момчето до прозореца в исландския пуловер — той стоеше все така с мрачен поглед и ръце пред гърдите.
— Не знам дали много от вас са ходили в „Блиц“, но там започнах, когато бях на петнайсет. Демонстрирала съм срещу расисти и нацисти, бях доброволка в „Амнести“, а сега работя за организацията „Защита на животните“. Арестували са ме пред Стуртинга, полицейски коне са ме ритали в главата и имам шестнайсет шева. Работила съм за правата на жените и да, честно казано, не съм съвсем в течение на акцията, която ще предприемете —
Думите ѝ се изчерпиха и тя стоеше с чаша в ръка, без да знае какво да каже.
— Не беше нужно, Мириам. Имаме ти доверие — усмихна се Зиги, — но благодаря все пак.
— Аз я препоръчах и ето я вече в заговора. Нали? Прав ли съм? — изтъкна Якоб.
Мириам седна, малко смутена от ненужно разгорещената си реч, но Юлие я погали по гърба, а момчето в исландския пуловер вдигна чаша с усмивка и кимна одобрително, сякаш да ѝ се извини.
— Значи сме минали през алармата.
Зиги плесна с ръце и огледа посетителите в малкия апартамент.
— Някой има ли въпроси, преди да продължим?
— Какво ще кажеш? — попита Мунк.
Тъкмо беше пренесъл бирата и минералната вода през халето на „Юстисен“ и сега остави халбата на масата пред Миа.
— Дали да ги задържим за през нощта?
— Да.
— Не знам.
Миа спокойно отпи от чашата си. Помъчи се да скрие огромната си жажда от Мунк. Почти денонощие не беше вземала хапчета и сега имаше нужда от една бира, за да пропъди нервността от тялото си.
— Не го смятам за необходимо.
— Значи не мислиш, че е някой от тях.
— Не — отсече Миа. — А ти?
— Възможно е.
— Какво?
— Да усложняваме нещата — отвърна Мунк и остави палтото си на съседния стол.
— Как така?
— Нека за момент оставим начина на извършване на убийството, имаме мотиви.
Миа пак отпи от бирата, без да бърза.
— Ревнувала е?
— Да — потвърди Мунк. — А и не е съвсем наред. Не ти ли направи впечатление?
— Да — кимна Миа. — Но не в този смисъл. Според мен не изглежда способна на нещо подобно. Ако е искала да се отърве от Камила, защо ще я оставя в положението, в което я намерихме?
— Разбирам, но все пак?
— Не е такъв тип. Твърде е чувствителна. Разпиляна. Това престъпление е много добре планувано. Обмислено. Убийствата от ревност рядко са такива.
Отново отпи глътка бира, този път без да се съобразява колко е голяма. Цяло денонощие без хапчета и вече се усещаше.
— Но е възможно да бъдат.
Миа го изгледа, чудейки се защо настоява да остави отворена тази хипотеза. Бенедикте Рийс или Паулус Монсен да е убиецът, когото търсят. За нея бе кристално ясно, че никой от тях не е техният човек. Двама младежи, забъркали се в напълно безобидна и наивна драма с любовен триъгълник. Отне ѝ само няколко минути в залата за разпити да стигне до това заключение, но Мунк не искаше да се откаже от тази вероятност.
— Да, разбира се, но аз не си го представям. И какъв е неговият мотив? Секс с малолетна? Няколко стръка марихуана в парника? Как мислиш?
— Сигурно и двете — предположи Мунк и надигна чашата с водата.
— Да ти споделя ли моето мнение? — попита Миа, след като изпразни халбата.
— Да.
— Било е точно както казват. Бенедикте е имала нездраво влечение към Паулус. Донякъде я разбирам — готино, обаятелно момче. Идва Камила и Паулус харесва повече нея. Влюбва се. Двамата започват връзка. После Камила изчезва. Бенедикте намира телефона ѝ и изпраща съобщение, че е добре, за да не я търсят. Така момчето ще остане за нея.
— Значи точно според думите им.
— Така мисля.
Миа кимна на един сервитьор и му посочи празната си чаша.
