— Какво имате предвид?
— Жертвеният агнец в порочния кръг на злото.
Сюнива се замисли, преди да схване за какво говори той. Момичето, намерено в гората в периферията на полуостров Хюрюмлане. Напоследък пишеха все за нея. Гола. Удушена. Само от представата за това я побиха тръпки.
— Какво знаете за нея? — полюбопитства тя.
— Познавам го — заяви енорийският свещеник.
— Познавате момичето ли?
— Не — сепна се той, раздразнен, задето тя очевидно не успяваше да проследи мисълта му.
— Тогава кого?
— Божия воля — доволно поклати глава енорийският свещеник.
— За какво говорите, Турвал? — учуди се Сюнива.
Старецът сви длани на гърдите си и за момент замижа, сякаш разговаряше с някого в ума си, после я погледна с усмихнати очи.
— Познавам убиеца.
Младежът, седнал на масата ѝ, имаше интелигентен вид, изглеждаше спокоен и уверен, но външността му беше само фасада и Миа Крюгер не знаеше какво да мисли. Бяла риза, черен костюм като на предприемач, силно контрастиращи с чорлавата му коса, черна отстрани, с бяла ивица по средата. Стана ѝ ясно откъде идва прякорът му — Скункс — и при все това същността му ѝ убягваше.
По принцип ѝ се удаваше да прозира същината на хората, но този младеж излъчваше нещо, с което се сблъскваше за първи път. Наподобяваше плакат. Все едно се беше маскирал. Като че ли се стараеше да бъде изключителен — беше се облякъл така, за да се отличава от тълпата, без всъщност да му е присъщо. Ала след няколко минути разбра, че се е заблудила.
Не му пукаше — малко по малко ѝ стана ясно. Можеше да изглежда, както си иска, защото не го интересуваше мнението на другите. Беше себе си и ако с това пречеше на някого, да върви по дяволите. Скункс доближи халбата до устните си и се усмихна на Миа над ръба ѝ. Тя не знаеше дали не е от алкохола, но у нея се породи чувство, каквото отдавна не бе изпитвала — с това момче би могла…
Не си довърши мисълта, а пресуши бирата, надяна си полицейската маска и остави настрана бележника и химикалката.
— Значи не си заета?
Беше леко нахален, но това не ѝ пречеше.
— Всъщност съм заета.
Миа махна на сервитьора.
— Обикновено не правя така. — Скункс за първи път откъсна поглед от Миа и го зарея през прозореца.
— Как? — полюбопитства тя.
— Не говоря с полицаи — отново я погледна, усмихнат.
— Разбрах — отвърна тя. — Габриел беше пределно ясен.
— Да, Габриел — въздъхна Скункс и отново поднесе халбата към устата си. — He went over to the dark side…8
Миа не беше особено запозната със света на нърдовете, но дори тя разбра препратката към „Междузвездни войни“. Дарт Вейдър и Люк Скайуокър.
— Според него ти си отишъл там — отбеляза тя, докато сервитьорът подреждаше помежду им още чаши с алкохол върху бялата покривка.
— Така ли?
— Ами ти си злодеят. Габриел ни помага.
— Зависи от гледната точка.
— Естествено — усмихна се Миа и отпи от халбата „Гинес“.
— Както споменах, не правя такива неща.
Скункс си свали сакото и грижливо го увеси на облегалката на стола.
— И какво означава това?
— Не говоря с полицията — повтори младият хакер.
— Аха. А защо си тук? — поинтересува се Миа.
— Да го наречем съвест. Или по-точно любопитство.
— Любопитство?
Младежът се усмихна.
— Точно такава си, каквато си те представях.
— Каква?
Главата ѝ се замая. Бе прекалила с пиенето, но се опитваше все пак да не губи самоконтрол.
— Хайде да оставим това и да преминем към главното.
Скункс се вторачи в нея и отново я обзе чувството, че ако не беше на работа, ако ненадейно появилият се млад мъж не беше от изключителна важност за случая, в който тя бе потънала сега, тогава…
Отърси се от тази представа.
— Хайде — кимна Миа.
— Има два въпроса.
Той отпи глътка бира.
— Първо — впери поглед в нея Скункс, — къде се е намирал сървърът.
— Където си открил видеозаписа ли?
— Да, но преди всичко трябва да разбереш следното… — подхвана Скункс. — Нищо не знаеш и нищо не умееш.
— Аз? Така ли?
— Не искам да прозвучи пренебрежително, но това са технически положения. Ти си най-добрата в твоята област, знам, но за момент да приемем, че аз съм най-добрият в моята. Става ли?
— Габриел е много способен — възрази Миа.
— Да, Габриел е способен, но е твърде добродушен. Наясно ли си какво е бял хакер?
— Не — призна Миа.
— Добре. А какво е черен хакер?
Тя поклати глава.
— Хубаво.
Скункс изпразни чашата си и я погледна.
— Да поръчаме ли по още едно?
Тя кимна, а той махна на сервитьора.
— И така — върна се на въпроса Миа. — Бял хакер, черен хакер?
Скункс отново се вторачи в нея.
— Няма никакво значение.
— Добре. Къде намери видеозаписа? Къде е бил сървърът?
— Невъзможно е да се каже със сигурност.
Той пресуши малката чашка.
— В какъв смисъл?
— Ами местоположението лесно се скрива. Колко си технична?
— Какво имаш предвид?
— Колко разбираш от тези неща?
Миа вече не докосваше чашите.
— Да речем, че не знам нищо. Как ще ми го обясниш?
— Сървърът с видеото… — Скункс отпи от бирата — … казваше, че се намира в Русия.
— Казваше ли?
— Но не беше вярно — усмихна се момчето с щръкналата коса.
Миа забеляза, че той започва да се напива.
