Надяваше се да седнат по пижами една до друга и да гледат някой филм, и докато се хранят, любимата храна от детството им да съживи спомените на Бет.
Не беше лесно да живеят заедно, но Никола беше готова да понесе дребните раздразнения, ако на тази цена сестра й отново можеше да стане част от нейния живот.
И щеше да направи всичко по силите си, за да я накара да остане.
Ким влезе в офиса след четиридесетминутен разговор с Уди. Три чифта очи я гледаха в очакване.
— Продължавам да водя разследването.
В стаята се разнесе единодушна въздишка на облекчение.
Ким продължи:
— Съдебният експерт е потвърдил, че костите са човешки и скорошни, така че районът е обявен за местопрестъпление. Сърис все още е там и ще оглави археологическия екип, а от Дънди скоро трябва да кацне и съдебен антрополог.
В университета в Дънди се помещаваше Центърът за анатомия и човешка идентификация, който от години предлагаше курсове за придобиване на степен в областта на съдебната антропология. В страната и от чужбина често се допитваха до експертното мнение на неговите служители, когато ставаше въпрос за случай с голяма обществена значимост.
Връзките бяха осигурени от Уди, който искаше да се увери, че всеки експерт, който евентуално ще трябва да се яви като свидетел в съда, ще бъде безупречно квалифициран за тази цел.
— Докъде стигнахме със служителите от дома в Крестуд?!
Досън вдигна един лист хартия.
— След като отсях служителите с краткосрочен договор и онези по временно назначаване, останаха четирима души които са работели там по време на пожара. Както знаем, Тереза Уайът е била заместник-директор, а Том Къртис е бил главният готвач.
— Директор на дома е бил човек на име Ричард Крофт. В продължение на много години домакинката е била жена на име Мери Андрюс, а освен нея е имало двама дежурни нощна смяна, които са изпълнявали задълженията на нейни помощници и общи работници. Засега успях да открия Мери Андрюс, която работи в дом за стари хора в Тимбъртрий.
— Ричард Крофт — прекъсна го Ким. — Това не беше ли депутатът от консервативната партия от избирателен район Бромсгроув?
Можеше да се закълне, че беше прочела някъде как наскоро е участвал в някакво благотворително състезание по колоездене.
— Името определено е същото, но все още не съм намерил връзка между него…
— Дай го на Стейси — заповяда му Ким.
Лицето на Досън се скова, когато чу това нареждане.
— Стейси, докъде стигна с имената на децата?
— Засега имам седем, като повечето ги намерих във "Фейсбук".
Ким отново обърна очи към тавана.
Стейси сви рамене:
— Няма почти никакви архиви за дома в Крестуд, а хората, склонни да говорят за това място, са още по-малко. Доколкото разбрах, по-малките деца вече са били настанени в различни приемни семейства или в други домове за сираци в района. Шест или седем деца са били върнати обратно на роднините им, в резултат на което към момента на пожара в дома са живеели около десет деца.
— Това ми звучи кошмарно трудно за проследяване.
Стейси се усмихна широко:
— За простосмъртните — сигурно.
Ким се усмихна. Стейси обичаше предизвикателствата и това беше добре.
— Добре, Брайънт, върви да запалиш колата.
Брайънт грабна сакото си и излезе от офиса. Ким влезе в "Буркана" и седна, за да събуе мотоциклетните си ботуши. Докато го правеше, дочу какво си говорят отвън.
— Пробва ли с цветя? — попита Стейси.
— Тъй вярно — отговори Досън.
— Шоколадови бонбони?
— Тъй вярно.
— Бижу?
Не последва отговор.
— Ти сериозно ли? Не си пробвал с бижу? Ох, Кев — нищо не действа по-добре от една скъпа, лъскава огърлица, когато трябва да кажеш "Съжалявам, че се държах като абсолютен задник без капчица морал".
— Я си гледай работата, Стейси. Какво разбираш пък ти?
— Разбирам, свалячо, защото съм истинска жена — пропя в отговор Стейси.
Ким се усмихна, докато завързваше дясната си връзка.
— Да бе, само дето романтичните ти преживявания в света на гоблините не се броят. Имам нужда от съветите на жена, която се среща с мъже. В смисъл, истински.
Разговорът приключи, когато Ким влезе обратно в офиса.
— Стейси, поеми служителите от персонала на дома и предишните обитатели.
Досън я погледна объркано.
— Облечи се, идваш с мен — нареди му тя.
Той взе сакото от облегалката на стола си.
— На твое място щях да си взема и палтото. Ще останеш на местопрестъплението заедно с експертите.
Лицето му светна.
— Вярно ли, началство?
Тя кимна.
— Искам да знам всичко в момента, в който се случва. Задачата ти е да бъдеш максимално досаден. Не спирай да задаваш въпроси, върви след хората, слушай ги какво си говорят и в мига, в който разбереш нещо ново, се обади да ми кажеш.
— Разбрано, началство — каза той нетърпеливо.
Досън я последва до колата, която ги чакаше долу. Тя зае предната седалка, а той седна отзад.
— Закопчайте си коланите, дечица — каза Брайънт и изкара колата от паркинга.
Ким хвърли един поглед в огледалото за обратно виждане към нетърпеливото, развълнувано лице на Досън, обърна се напред и погледна през прозореца.
